Ларс Кеплер - Хипнотизаторът

— Мои приятели са — извиква Шарлот и маха с ръка.

Шарлот гледа усмихнато как едрата жена отново затваря вратата.

— Аз… аз превърнах замъка в приют за жени. Има толкова много място, така че приемам жени, които имат нужда от убежище. Пускам ги да живеят тук, заедно готвим, грижим се за къщата… докато почувстват, че искат отново да предприемат нещо сами, всъщност всичко е много просто.

— Звучи добре — казва Ерик.

Тя кима и прави жест към вратата, за да ги покани вътре.

— Шарлот, трябва да открием Ева Блау — казва Ерик. — Помниш ли я?

— Разбира се, че я помня. Тя беше първата ми гостенка тук. Аз живеех в едното крило, а…

Тя замлъква.

— Странно, че я споменаваш — продължи тя отново. — Ева ми се обади преди няколко седмици.

— Какво искаше?

— Беше ядосана — казва Шарлот.

— Да — въздиша Ерик.

— Защо е била ядосана? — пита Юна.

Шарлот си поема въздух. Ерик чува как вятърът свири в голите клони на дърветата и вижда, че някой се е опитал да направи снежен човек с малкото паднал сняг.

— Ядосана беше на Ерик.

Той усеща да го побиват тръпки, когато мисли за острото лице на Ева Блау, агресивния й глас, пронизващия й поглед и липсващия връх на носа й.

— Обеща да не хипнотизираш повече, но ненадейно, преди седмица, отново си започнал. Беше на всички първи страници, говориха за това и по телевизията. Естествено, много хора се разстроиха.

— Бях принуден — казва Ерик. — Но това беше изключение.

Тя взима ръката му в своята.

— Ти ми помогна — прошепва тя. — Онзи път, когато видях… помниш ли?

— Помня — тихо казва Ерик.

Шарлот му се усмихва.

— Беше достатъчно, влязох в дървения замък, вдигнах поглед и видях тези, които са ми причинили зло.

— Знам.

— Това никога не би се случило без теб, Ерик.

— Но аз…

— Нещо в мен отново стана цяло тук вътре — казва тя и сочи сърцето си.

— Къде е сега Ева? — пита Юна.

Шарлот леко сбръчква чело.

— След като я изписаха, се премести в апартамент в центъра на Окерсберя и стана член на сектата Свидетелите на Йехова. Отначало поддържахме контакт. Помагах й с пари, но после се изгубихме. Смяташе, че е преследвана, постоянно говореше, че й трябва закрила и че злото е по следите й.

Шарлот пристъпва към Ерик.

— Изглеждаш тъжен — казва тя.

— Синът ми е изчезнал, Ева е единствената ни следа.

Шарлот го гледа разтревожено.

— Дано всичко се оправи.

— Как се казва тя, знаеш ли? — пита Ерик.

— Искаш да кажеш, в действителност ли? На никого не го казва, може би самата тя не знае.

— Добре.

— Но този път се представи като Вероника, когато се обади.

— Вероника ли?

— Взела го е от Кърпата на Вероника 5 5 Кърпата, в която според преданието Христос избърсва потта и кръвта си по пътя към Голгота. В източноправославната традиция — Убрус. — Б.р. .

Те се прегръщат кратко и после Ерик и Юна бързо тръгват обратно към колата. Докато карат на юг, в посока към Стокхолм, Юна отново говори по телефона и моли колежката си да открие жена на име Вероника в центъра на Окерсберя и адрес на Свидетелите на Йехова, на паството или на Залата на Царството 6 6 Мястото за събиране на членовете на религиозното движение Свидетелите на Йехова. — Б.р. .

Докато слуша как Юна говори, някакво тотално изтощение изпълва главата му. Чувства как спомените го връхлитат и очите му бавно се затварят.

— Да, Аня, записвам — чува да казва Юна. — Улица Вестра Банвеген… чакай, улица Сташунсвеген 5, добре, благодаря.

Като че ли времето е завило опашка около себе си и е уловило собствената си нишка, Ерик се събужда, когато минават по дълъг наклон покрай игрище за голф.

— Скоро ще стигнем — казва Юна.

— Заспах — казва Ерик по-скоро на себе си.

— Ева Блау се е обадила на Шарлот същия ден, когато ти се появи на всички първи страници в страната — размишлява Юна.

— И на следващия ден Бенджамин беше отвлечен — казва Ерик.

— Защото някой те е видял.

— Или защото наруших обещанието си никога вече да не хипнотизирам.

— В такъв случай, виновен съм аз.

— Не, беше…

Ерик млъква, не знае какво да каже.

— Съжалявам — казва Юна, гледайки пътя.

Минават покрай магазин за евтини стоки със счупени прозорци. Юна присвива очи в огледалото за обратно виждане. Жена със забрадка мете парчетата стъкло по земята.

— Не знам какво се случи с Ева, докато беше моя пациентка — казва Ерик. — Самонараняваше се и ставаше напълно параноична, винеше мен и хипнозата ми за всичко, не трябваше да я включвам в групата, не трябваше да хипнотизирам никого.