Пол Ливайн - Ези-тура

— Само, че тезата на моята защита може да се окаже обвинение към нея за убийството на Горев.

— Да, малко е изнервена и това го обяснява. Във всеки случай, срещнах се с дамата вчера вечерта. Сигурно ще го наречеш „конспирация на суверени в сенките“, само че вечеряхме на верандата в ресторант „Балтимор“. — Засмя се. — Харесвам хората, които умеят да се изразяват, а ти, Джейк, си надминат само от мен.

— Давай по същество, Рей. Трябва да посещавам гангстери.

— „Сохо Бийч Хаус“. След час.

Затвори, а аз си сложих вратовръзка.

„Сохо Бийч Хаус“ е баровски хотел, частен клуб, публичен ресторант и спа на брега. Преди няколко месеца Леброн Джеймс и още двама играчи на „Маями Хийт“ яли там салати и гуакамоле, след което Леброн напусна отбора… Може би не му е харесал дресингът на салатата.

Пристигнах навреме и заварих Пинчър в двора на италианския ресторант към хотела. Беше седнал на маса под платаново дърво, окичено с лампички. На дървени скари наоколо висяха стъклени фенери. Три от четирите стола бяха заети. Пинчър, разбира се. Плюс помощник федерален прокурор Дебора Сколино и детектива от полицията на Маями Джордж Бариос.

— В единия ъгъл на ринга — отбелязах и се настаних на свободния стол, — градските, щатските и федералните власти. В другия — дребният стар аз. Не ми прилича на честен двубой.

Само Пинчър се засмя.

— Джейк, това, което ще ти кажем, ще ти хареса.

Поръчах си паста, пържена аншоа и кюфтета и се приготвих да слушам.

— Коя е най-голямата слабост в обвинението на щата срещу Соломон? — попита Пинчър.

— Мотивът — отговорих. — Бариос вади някаква глупава теория, че Соломон бил имал връзка с Надя Делова и тя го убедила да извърши убийството.

— Или го е подлъгала да го направи — обади се Бариос. — И в двата случая е виновен.

— Само дето не е вярно. Рускинята му е била клиент, нищо повече.

— Е, сър — каза Пинчър, — днес имаме непоклатим и съвършен мотив.

Отпих глътка бира и го погледнах.

— Събуди ме, когато стигнеш до онова, което казваш, че ще ми хареса.

Пинчър кимна на Бариос.

— Детектив, имаш честта.

— Джейк, помниш ли, когато ти казах, че проследихме глока до един тип в Ню Джърси?

Отхапах малко от пикантното кюфте, кимнах и казах:

— Собственик на куриерска фирма. Няма досие. Казва се Литълджон.

— Фирмата му е „Литълджон Куриери“. Проучихме я. Малка семейна фирма, но всъщност не притежава нищо освен името. Камионите са регистрирани на корпорация от Флорида, чийто капитал е собственост на тръст от Бермуда. Попечителите на тръста са служители на банка от островите Кук. Следиш ли мисълта ми?

— Не. Дори не знам къде са островите Кук.

— Малко на изток от Нова Зеландия. Сега е ред на федералните.

Дебора Сколино остави вилицата. Ядеше капоната от патладжан и докато бършеше устните си със салфетка, успя и да ми се намръщи. Многозадачна работа.

— Островите Кук не зачитат решенията на американските съдилища и наистина не съдействат на нашите правоохранителни агенции. Имаме обаче начини за получаване на информация.

— Потайните методи на Националната агенция за сигурност или старомодното подхвърляне на подкупи.

— Няма да обърна внимание на тази клеветническа инсинуация — каза тя. — Господин Пинчър ми каза, че това е ваш маниер и не бива да го приемам лично.

— Чудесна идея — казах. — Не го приех лично, когато се боксирахме с Рей и той ме фрасна в топките.

Пак мръщене. След това тя продължи:

— След като пробиеш корпорациите черупки и тръстовете, се оказва, че камионите на Литълджон са собственост на Бенджамин Коен. Това е един от бизнесите му. Литълджон е общо взето само счетоводител.

— И понеже Литълджон няма досие, Бени го е натоварил да купува оръжията.

— Именно. Когато нашите агенти притиснаха Литълджон, той се огъна за по-малко от половин минута. Призна, че купува оръжия за Коен и е купил в Хюстън пистолета, с който е убит Николай Горев.

— И какво общо има това със Соломон?

— Почакай малко — изсумтя Пинчър. Ядеше салата от къдраво зеле с ябълка и печено пиле. Може би искаше да се върне към теглото на средната категория.

— Имаме разрешение да слушаме телефоните на Бенджамин Коен. — Сколино сниши глас до шепот. Може би се опасяваше, че и момчето от Гватемала, което отсервираше, може да работи за Коен. — Три дни преди Горев да бъде убит един от нашите информатори, който играе от двете страни на улицата, се обади на Бени.

— Шокиран съм. Шокиран, че един жалък информатор може да направи такова нещо — казах.