Тим Грин - Страшният съд

— Днес монтират оптичните кабели — отвърнах и огледах със сериозно изражение хората около масата. — Наехме екип, който не е от профсъюза и те се опитаха да му попречат. Но всичко вече е уредено.

Седнах на един празен стол с кожена тапицерия и въздъхнах, за да им покажа колко трудни бяха нещата.

— Мислех си, че си в Барбадос — каза Скот.

— Бях планирал почивка, но я съкратих — отвърнах и го погледнах безучастно. — За това ли става дума? За моята почивка?

— Тейн — рече Майк и седна, — този проект е в беда. Стойността на акциите е спаднала наполовина спрямо миналия месец. А ние имаме задължения като борд.

— Трябва да направиш изявление — рекох, кимнах и се огледах. — Знам това. Познавам проблемите, повярвайте ми. Живея с тях. Адски е лесно да стигнеш до средата на нещата с тези профсъюзи, с които компанията никога не е работила и с които гледаме да се разберем, а после да кажеш: това е погрешно, онова е погрешно. Знам, че е погрешно. Но се старая да поправя нещата.

— Целта на това събрание е… — започна Майк Алан.

— Не — прекъснах го аз, — всички знаем каква е целта. Има достатъчно причини хората да не обичат да строят във вътрешността на щата. Затова „Кинг Корп“ никога не го е правила. И изведнъж новина за първа страница. Джеймс взе решението за „Гардън Стейт“, а не аз. На мен ми харесваше сделката в Маями. Току-що бяхме ударили в десетката със същия проект в Торонто. Хотел. Магазини. Паркинги и гаражи.

Не бяхме готови за това, но ето, че то дойде. Нуждаехте се от някого, който да поеме работата. Всички знаем, че случилото се с Джеймс е трагедия. Невероятно е. Трагедия е и фактът, че ФБР сметнаха, че синът му го е убил. Но всичко това се случи и ти и аз трябваше да се справяме с нещата.

Нима искате да скоча от борда по средата на течението? — рекох и разтворих ръце. — Моля. Нека Скот се разправя с профсъюзите. Нека той оправя бакиите на баща си с „Кон Трак“.

— Баща ми никога не е искал „Кон Трак“ да се заема с тази работа — каза Скот.

Изгледах го за миг и попитах:

— О, значи знаеш какво е искал, така ли? Казвал ти е всичко, защото онова, което всъщност искаше, когато направи компанията публична, бе да я предаде в твои ръце. Забравих.

Изсумтях, сведох поглед и поклатих съжалително глава.

— А какво ще кажеш за ФБР сега? — попита Скот и ме посочи с пръст. — Те казват, че си замесен с профсъюза.

— Да, миналата седмица беше ти — рекох. — Нали знаеш какво означава съкращението ФБР? Прочути, но некомпетентни 16 16 Прочути, но некомпетентни — тълкуване на акронима FBI като Famous But Incompetent . — Б.пр. . Те са хрътките на медиите. През последния месец работех като техен информатор. Сложиха ми подслушвателна апаратура и ме пратиха да се срещна с Джони Г. Той се опита да прехвърли сделката от „Кон Трак“ на „О Би Джи“. Попитай ги. Да вземем лентата със записа.

ФБР — рекох и отново изсумтях. — Не знаят какво искат. Повярвайте ми, тях изобщо не ги интересува този търговски център да бъде построен. Те се опитват да смажат профсъюза години наред. И докъде стигнаха? Не знаят кой да е следващият, когото да посочат с пръст.

— Виждал си отчетите — каза Скот, игнорирайки ме и оглеждайки залата. Потупа с длан върху купчината книжа пред себе си. — Парите изтичат тотално без никакво съответствие с онова, което става на строителната площадка. Този проект е катастрофа. Единствените, които печелят от него, са тези съмнителни предприемачи. Три хиляди долара на ден за преносими тоалетни? Сто хиляди долара седмично за двайсет генератора за осветление, но на площадката има само два и водопроводчиците не могат да работят след като мръкне.

Чул си агент Лий — продължи той и кимна към телефона в средата на дългата маса. — Те знаят, че не съм замесен в случващото се. Тейн? Може би той е прав. Може би просто се е опиянил от властта си и е станал небрежен, забравил е всичко, което знае, и харчи пари на поразия. Но ако наистина е замесен? Ако онова, което смята ФБР, е вярно? Надявам се всички тук сте наясно с политиките за освобождаване от отговорност.

Усмихнах се на тази негова реплика.

Майк Алън поклати глава и рече:

— Няма нужда от това.

— Има нужда — рече Скот, изправи се и отново удари по купчината книжа пред себе си. — Няма повече да се мотая и не ме интересува дали ще засегна някого. Всичко това е черно на бяло. Адвокатите ми ще се заемат с проблема.

Майк Алън смотолеви нещо за това, че не са нужни заплахи. Напрежението бе високо и той изведе Скот от заседателната зала на борда. Когато Майк се върна, очаквах да говорим още. Скот очевидно бе навредил на позицията му. Но Майк ми поднесе същото: „Благодаря, че дойде“, и ме съпроводи също извън залата. Управителният съвет трябваше да прецени всичко и да вземе решение.