Тим Грин - Страшният съд

Около сто души в официални костюми и рокли бяха вирнали глави нагоре към масивната фигура на Джони. Дебелите му длани бяха положени върху двата края на малък дървен подиум. Беше облечен със смокинг, с червена вратовръзка и пояс, а в ревера му втъкната алена роза.

Джесика се спусна по стъпалата и застана отзад в публиката. Носеше се тихо жужене, малко призрачно, поради хапчетата й. В мига, в който Джони дръпна платното и разкри статуята под звуците на тихи аплодисменти, тя започна да си проправя път в публиката. Стигна до него, преди да е слязъл от ниската сцена, затова се изкачи на нея. Силно изрусената жена, която разпозна като съпругата му, разговаряше с някаква друга дама току зад гърба му.

Джони слушаше кмета с равнодушно изражение.

Тя го улови за ръката и го дръпна настрани.

— Джони — рече тя, преди да го поведе през подиума към трите стълби.

Джони изтръгна ръката си. Озъби се, но думите му бяха тихи:

— Ти какво, будалкаш ли се с мен?

— Да не се обаждам, така ли? — рече тя, изкриви устни и склони глава настрани.

Джони се завъртя насам и натам, след това погледна жена си, която продължаваше да си бъбри. Сключи пръсти върху ръката й над лакътя и я помъкна към завесите в перлен цвят, които висяха току зад сцената. Джесика изохка тихо, но продължи да върви и някак си успя да се задържи права на високите си токове.

— Боже мой! — рече тя.

— Просто не можеш да идваш тук.

— Не искаш да се виждаш с мен, така ли, Джони? — попита тя, като сниши тона си. Докосна го по бузата.

— Полудяла кучка — рече той, но тонът му бе променен. — Ти какво, да не си надрусана? Знаех си, че си луда. Мамка му.

— Луда съм заради теб — рече тя дрезгаво.

— Шибана побърканячка — каза той.

— Помниш ли „Есекс Хаус?“ Малко по-надолу по улицата е.

Той погледна над раменете й, след това я сграбчи за дупето, прилепи бедра о нейните, а тя го усети през костюма и се усмихна.

Качиха се отново по стълбите и взеха такси по Пето авеню, вече се опипваха един другиго през дрехите. Джони нае стаята, докато Джесика се занимаваше с диктофона в чантичката си и го пусна. В асансьора тя го целуна леко по ухото и отблъсна ръцете му от задника си, каза му да почака.

Вече в стаята, тя постави чантичката си на нощното шкафче и съблече всичко, освен черното си дантелено бельо и сутиена, след което го възседна на леглото.

След като свършиха, Джесика прокара нокът по гъстата козина върху гърдите на Джони. Той пуфкаше цигара марлборо и зяпаше в тавана. Джесика завъртя пръст, докато не го обви с посивелите косми. Дръпна го леко.

— Убивал ли си някога човек?

— Кого?

— Когото и да било — рече шепнешком тя. — Можеш ли да го направиш?

— Теб какво те засяга, а?

— Вълнува ме мъжът, който може да го направи. Който има тази сила — рече тя. — Като Тейн.

Джони изсумтя.

— Този новобранец ли?

— Правил ли си го?

— Майло беше моя работа — рече той и всмукна от цигарата си. — Един от многото — добави и издуха две струйки дим през носа си. — Оная работа с Джеймс Кинг, дето мъжът ти я направи? Тя си бе същинска глупост. Като да намушкаш някого с нож в гетото или нещо подобно. Три куршума в мозъка — така се правят тези работи.

Тя му се усмихна и поклати глава.

— Какво? — рече той и отмести поглед към нея.

— Искам малка помощ за една работа.

Смехът му прозвуча като излайване.

— Разбира се, че ще поискаш. Да не мислиш, че не знам? Но не мога да оправя проблемите ти.

— Мисля, че може да се нарече оправяне — рече тя и отново леко подръпна космите на гърдите му.

— Наркотик ли?

— Викодин — отвърна Джесика. — Нещо за нервите.

— Виждаш ми се надрусана.

— Не, не съм.

Джони се намръщи.

— О, така ли? И си мислиш, че ти дължа услуга, а?

Той се претърколи на хълбок, като кимаше и мърмореше за услугите, след което посегна към чантичката й на нощното шкафче.

Сърцето й сякаш спря.

Но той бутна чантичката настрани, взе подложката за писане и написа телефонен номер с код от Ню Джърси. Откъсна листа и й го подаде.

— Антон. Ще му кажеш, че аз те пращам.

— Ще ми трябва добър запас — рече тя, пусна космите на гърдите и прокара пръст нагоре по корема му. — Мисля си да попътувам малко.

— Ако ми го направиш още веднъж — рече с дрезгав глас той, — няма защо да се безпокоиш.

Той положи ръка върху врата й и бавно натисна главата й надолу.

Извърнах се от Скот и влязох.

— Тейн — рече Майк Алън, докато се изправяше. — Търсих те по клетъчния телефон.