Тим Грин - Страшният съд

Хм — продължи Скот и изпухтя в нещо като смях. — Ами хижата? Кой нямаше допуск чрез сканиране на ретината? Сигурно сто човека можеха да влязат безпрепятствено през портата и после да си заминат. Ако изобщо е заключена. Но той не искаше да чуе, Бък, и най-накрая го убиха. Разбира се, че ще го убият. Чудо е, че не го сториха по-рано.

— Те смятат, че ти си го направил.

— Защото избягах ли? — рече Скот и изгледа бесен Бъки. — Това е глупаво.

— И заради ножа ти.

— Глупаво — повтори Скот и поклати глава.

Бъки кимна.

— Убиха Майло, а сега и него — рече Скот. — Предположих, че аз ще съм следващият. Затова избягах от там. Не казах дори на Емили. Ще я оставят на мира, след като не знае нищо.

Господи, толкова време ти отне да ме откриеш. Май остаряваш, а?

Върху лицето на Скот се появи полуусмивка и Бък му се ухили в отговор.

— Не знам дали убийството наистина е дело на профсъюза — каза Бъки и върху лицето му отново се изписа униние.

— Бъки, ти знаеш, че не съм аз.

— Знам го.

Бъки сведе поглед към кафето си, отпи глътка. На дъното на чашата утайката се изви като вихрушка от чер дим, преди отново да се уталожи. Вдигна глава и заговори с тих и равен тон:

— Аз видях следите на мъжа през онази нощ. В снега. Обувки около 13 номер. Първото нещо, което си помислих, беше, че го е направил Тейн. Той трябваше да се срещне с баща ти и сметнах, че са останали до късно, след което той е излязъл да се поразходи. Когато видях какво е станало, вече знаех, че следите са били на убиеца на баща ти. Но снегът вече ги беше затрупал, а проклетите полицаи си бяха заврели главите в задниците.

— Тейн ли? — рече Скот.

Бъки го погледна.

— Той ми е като брат — додаде Скот.

— Случвали са се и по-смахнати неща — каза Бъки.

— Каза ли на полицията?

— Разбира се — отвърна Бъки. — Но те решиха, че се опитвам да те защитя.

Скот остана известно време безмълвен, вторачен в пода. След което попита:

— Какво ще правим, Бък?

— Ще бъда откровен — каза той. — Мисля си за това и ако той наистина го е направил…

— Може и да не е той, нали? Не мога да повярвам. А обувки 13 номер може да носи всеки.

— Възможно е — каза Бъки. — Но ако той го е направил, или ако по някакъв начин е обвързан с профсъюза, той ще допусне грешка.

— Не мога просто да стоя повече тук — рече Скот, скочи от мястото си и закрачи из хижата.

— Когато преследваш голям белоопашат елен — каза Бъки, без да изпуска Скот из очи, — колкото повече приближаваш, толкова по-предпазлив става той. А когато влезе в обхвата на пушката ти — знаеш това — ти просто спираш. Не помръдваш и едно мускулче. И тогава, когато решиш, че вече си го изтървал, той ще помръдне с ухо, или ще размаха опашка. И тогава го събаряш.

Бъки погледна през малкото квадратно прозорче. Небето вече бе изсивяло, облаците се носеха към Нова Англия.

— Не — рече Бъки и допи кафето си, — ние ще стоим неподвижни и ще наблюдаваме.

— Той ще се измъкне.

За „Кинг Корп“ денят, в който се открива ловът на елени винаги е бил почивен. Предишната вечер беше дадена голяма празнична вечеря за съдружниците и за най-важните клиенти. На вечерята и за лова бяха поканени и съпругите. В хижата и в няколкото обновени селски къщи в резервата можеха да се настанят почти сто души. Вечерята щеше да се състои в голямата зала, която гледаше към езерото, високият й три етажа таван приличаше на големите европейски катедрали.

Джесика използваше ежегодното събитие като ден за коронация — това бе онова празненство, за което бе споменала.

Разпратени бяха покани до най-важните банкери и изпълнителните директори на големите търговски вериги и строителни компании в страната. Флотилията от четири „Ситейшън X“ трябваше да докара и откара VIP -гостите. Някои от старите приятели, онези от ранните дни, когато Джеймс имаше само ВиК компания, бяха изхвърлени от списъка, а от самата фирма бяха поканени само най-важните хора.

— Не си поканила Вайтър? — рекох, докато преглеждах списъка на закуска. — Той приготвя бялата лазаня.

— Реших да се спра на агнешки котлети — каза Джесика, докато сипваше пържени яйца в две чинии, които донесе и постави пред мен и Томи. — Масите ще бъдат украсени с рози.

— Може ли и аз да дойда? — попита Томи.

— Изпий си портокаловия сок, приятел. Това е свързано с работата събитие, но след няколко години вече ще си достатъчно голям, за да ловуваш и ще идваш с мен — отговорих, протегнах ръка и го разроших. Погледах над главата му към Джесика. — Как можа да не поканиш Вайтър?