Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Франческа Ланг и Фиамета Бианкатели бяха първите читателки на книгата в процеса на създаването ѝ и внимателни пазителки на единството на действието, неизменно поправяйки в точния момент най-малките отклонения от виртуозността и озаптявайки несдържаността на перото (понятие, което, както знаем, в дигиталната епоха се е превърнало в чиста метафора). И за да завърша, доктор Бруно Бианкозино и професор Стефано Ланчони ми помогнаха с обичайния братски обмен на библиографски предложения.

Накрая искам да поднеса най-искрени извинения на съпругата си Силвия и на дъщеря си Елеонора, които две години ме гледаха как изплувам като призрак от сенките на минали столетия, понякога изключително неориен​ тиран.

– Прочете ли, че Матео Салвини е подал жалба срещу Роберто Савиано?

– Кой? Вителоцо Вители?

– Не, Матео Салвини!

– Матео кой?

Книжарници в Cофия

„КОЛИБРИ“ул. „Иван Вазов“ № 36 тел. 02/988 87 81

ВЪВ ФРЕНСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТпл. „Славейков“ № 3 тел. 02/981 50 47

„НИСИМ-КОЛИБРИ“бул. „Васил Левски“ № 57 тел. 02/981 19 12

www.colibri.bg

www.livresfrancais.bg www.facebook.com/ColibriBooks www.atrakcia.bg

В оригинал tiburio – „тибурий“, който представлява особеност на архитектурата на Ломбардия. По същество може да бъде определен като купол с оребрен свод с полигонална форма. – Б. пр.

Средновековно оръдие, използвано за изстрелване на камъни или стрели, вид арбалет. – Б. пр.

Вид оръдие, използвано в Средновековието. – Б. пр.

Селянин, задължен с военна служба към Византия. – Б. пр.

Лудовико Сфорца, наричан Мавъра (Il Moro) най-вероятно заради тъмната му кожа и черната му коса. – Б. пр.

Струнен инструмент, използван през Ренесанса от италианските поети музиканти, близък до виелата и днешната цигулка. – Б. пр.

В оригинал Accattabriga – дума, означаваща „кавгаджия, грубиян“. – Б. пр.

„За тежестите“. Тук и по-нататък в текста преводът на заглавия от латински е мой, Дякова, М. – Б. пр.

„За движението“. – Б. пр.

„Коментар“. – Б. пр.

„За небето и земята“. – Б. пр.

Дъска за смятане. – Б. пр.

„За военните въпроси“ – има няколко книги с това заглавие през XIV–XV в. Тук най-вероятно става дума за труда на

Първа част от сборника Ab urbe condita („От основаването на града“) на Тит Ливий, състоящ се от 142 книги,

Вероятно става дума за Гуидото да Болоня (XIII в.). – Б. пр.

„Морганте“ – най-известната поема на Луиджи Пулчи (1432–1484). – Б. пр.

17 „Трактат за сферата“ от Йоан Сакробоско (ок. 1195–1256) – най-известният средновековен трактат по астрономия. –

18 „Приказките“ от Поджо Брачолини (1380–1459) – сборник с истории, анекдоти и разкази. – Б. пр.

„Животът на философите“ – парафраза на народен език на Speculum Historiale („Историческо огледало“), трета част

„За безсмъртието на душата“ – философско съчинение от Августин Блажени (354–430), светец и патрон на

„Дриадео“ – поема от Лука Пулчи за Лоренцо Великолепни, написана през 1446 г. – Б. пр.

Стих с игра на думи, в който moro се повтаря с различни значения или като част от дума. В превод: „О, синьор Мавър, аз ще умра, ако вие със своята добрина не обичате моя горчив живот“. – Б. пр.

„Перспектива“, или Книга за оптиката, написана от Еразъм Витело (ок. 1220 – ок. 1280), полски монах, теолог, физик, математик, философ. – Б. пр.

Препратка към „Божествена комедия“ („Рай“), Песен първа, стих 2–3: „...прониква във всемира тук и там / и силно или слабо го огрява“. Данте Алигиери, „Божествена комедия“, „Народна култура“, 1975, с. 293. – Б. пр.

Длъжност в Италия от Средновековието до XIX в. Капитанът на правосъдието е бил началник на полицията и отговорник за законовото управление на града, неговата отбрана и обществения ред. – Б. пр.

Венециански топоним за полуостров Пелопонес и едноименно деспотство (1308–1453). – Б. пр.

„Теория на пневматиката“. – Б. пр.

„Автоматопоетика“. – Б. пр.

„За архитектурата“ – трактат за архитектурата, написан от древноримския архитект Марк Витрувий Полион (80–15 г. пр.Хр.). – Б. пр.