Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Но не е моя задача да навлизам в трудния въпрос относно автора на картината върху дърво в музея „Каподимонте“. Спокойно ще се задоволя с мнението на огром​ ното мнозинство художествени критици, говорещи за матрица, типична за Антонело и Венециано. Различно становище изразява Карла Глори във: АА. VV., Luca Pacioli tra Piero della Francesca e Leonardo [73] „Лука Пачоли между Пиеро дела Франческа и Леонардо“. – Б. пр. , Marsilio, Venezia, 2017. По отношение на приписването на картината на самия Леонардо обаче несъмнено съм скептично настроен, както вече е станало ясно от тази книга.

Известен факт е (и наскоро бе припомнен в хубавия роман в стил XVIII век на Марчело Симони – I sotterranei della cattedrale [74] „Подземията на катедралата“. – Б. пр , Newton Compton, Roma, 2013), че Урбино е град, богат на подземия. Параклисът „Сантисимо Крочифисо дела Грота“, капелите (рухнали и наново построени след земетресението през 1789 година), до които днес може да се стигне от катедралата, по онова време са били достъпни и от херцогския дворец и са били дарени от херцог Гуидобалдо да Монтефелтро в началото на XVI век на конгрегацията „Умилта“, основана от францисканския монах Джироламо Рекалки да Верона.

В безкрайната библиография за Леонардо двете най-скорошни и актуализирани биографии са: Leonardo , Salerno, Roma, 2006, от Карло Вече (не по-малко внушителен е и библиофилът Леонардо, представен в произведението от същия автор La biblioteca perduta. I libri di Leonardo [75] „Изгубената библиотека. Книгите на Леонардо“. – Б. пр. , Salerno, Roma, 2017), и Leonardo da Vinci , Mondadori, Milano, 2017, от Уолтър Айзъксън. Що се отнася до първия милански период, не бихме могли да се справим без книгата на Рос Кинг L’enigma del Cenacolo [76] „Загадката на „Тайната вечеря“. – Б. пр. , Rizzoli, Milano, 2012. Друг източник, за който благодаря на Бог, че открих, е изключително прецизното произведение на Патрик Бушрон Léonard et Machiavel [77] „Леонардо и Макиавели“. – Б. пр. , Verdier, Lagrasse, 2008. Трябва да спомена и безброй творби на Карло Педрети, но ще се огранича само с Leonardo & io [78] „Леонардо и аз“. – Б. пр. , Mondadori, Milano, 2008. Ценен автор е и Антонио Форчелино с Gli ultimi giorni di Leonardo [79] „Последните дни на Леонардо“. – Б. пр. , Rizzoli, Milano, 2014.

И разбира се, всички останали: Даниела Пицагали, нейната книга La dama con l’ermellino [80] „Дамата с хермелина“. – Б. пр. , Rizzoli, Milano, 1999, е точно историческо пресъздаване на биографията на Чечилия Галерани; каталогът на една документална изложба от Държавния архив на Милано – Ludovico il Moro. La sua città e la sua corte (1480–1499) [81] „Лудовико Мавъра. Неговият град и неговият двор (1480–1499)“. – Б. пр. , New Press, Como, 1983, ми беше много полезен за възпроизвеждането на дворцовата атмосфера на Милано при фамилията Сфорца. Колкото до Пиеро дела Франческа, преди всичко не трябва да забравяме изключителното изследване на Силвия Ронкей L’enigma di Piero [82] „Загадката на Пиеро“. – Б. пр. , Rizzoli, Milano, 2006; освен това Марчело Симонета с L’enigma Montefeltro [83] „Загадката Монтефелтро“. – Б. пр. , Rizzoli, Milano, 2008, а насоките за описанието на сцената в картината „Бичуването“ дължа на Андреа Ароматико и La flagellazione. Il romanzo, i codici, il mistero [84] „Бичуването. Романът, старинните ръкописи, мистерията“. – Б. пр. , Petruzzi, Città di Castello, 2012. Идеята, че Леонардо е притежавал ръкописи с рисунки на машините на Филон Византийски, както и други гръцки текстове, които вече са изгубени, води началото си от един класик на историографията, свързана с науката от елинистическата епоха: Лучо Русо , La rivoluzione dimenticata [85] „Забравената революция“. – Б. пр. , Feltrinelli, Milano, 1996.

И тук ще спра, защото, ако изредя всички каталози на изложби, монографии за художници, личните си огледи на градовете на изкуството и историческите книги, които може да се намерят само на място, ще се свечери и ще досадя на читателя. Беше едно приятно пътуване, включително и в буквалния смисъл, из центровете на Италианския ренесанс и тъй като имах специален спътник, обърнах особено внимание и на пейзажите.

Обикновено приятелите се оставят за накрая, за да се получи красив завършек. Сърдечни благодарности дължа на професор Давиде Анибали, който ми помогна да постигна добър компромис между езика на съвременната математика и езика на теоремите във „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ и „Божествената пропорция“ от Лука Пачоли. Тъй като е и програмист за Android , както и автор на приложението Poliedri в Google Play , той се зае и с приложението Eicosiexaedron , което създава виртуална представа за механизма, разгадан от Леонардо в Глава 16 на този роман. Доктор Рикардо Машади Мирца, много млад, но изключително компетентен, ми помогна да разчета някои страници с анатомични наблюдения на Леонардо, давайки ми съществени насоки. Благодаря и на Силио Боци, че ме накара да прочета неговия необикновен трилър, все още неиздаден, в който използва за фон „Бичуването“ от Пиеро дела Франческа. Полицай, юрист, криминалист и научен консултант на известни предавания на RAI , той откри преди време, с помощта на техниките на научната полиция, че Марсилио Фичино е централният персонаж от тримата мъже, изобразени на първи план в най-загадъчната картина в италианската живопис на всички времена, като пренесе творбата в атмосфера на Питагоро-Платоново посвещение. По подобни причини (задето той пък ми предостави още неиздадения си биографичен роман за Боромини) благодаря и на Романо Бенини, икономически журналист и доцент в университетите „Линк“ и „Сапиенца“ в Рим.