Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

На 28 декември почина и Пиеро деи Медичи – флорентинският кондотиер, с когото Леонардо се беше запознал в Милано и комуто бе останал приятел до онази последна среща в Южна Тоскана. Беше се удавил в река Гариляно, докато отстъпвал под натиска на испанците на Гонсало де Кордоба. С надеждата, че бързо ще стигне до Гаета, бе натоварил оръжия на една лека лодка, която се преобърнала под прекомерната тежест. Трупът му беше погребан в абатството „Касино“.

От Борджиите във Ферара оставаше Лукреция, тя на свой ред давеше семейните неприятности в живот, изпълнен с извънмерни страсти. Говореше се, че била любовница на Пиетро Бембо, след това на Франчес​ ко Гонзага – съпруга на Изабела д’Есте. Поне така маркизата, която сега имаше за какво друго да мисли, окончателно бе спряла да тормози Леонардо заради онзи благословен портрет в профил.

Леонардо все още обмисляше да замине за Милано, ала след смъртта на Пиеро деи Медичи, която го освобождаваше от всякакво подозрение за сътрудничество, най-накрая имаше новини от Републиката. Един ден при него дойде Агостино Веспучи от името на Николо Макиавели, комуто беше близък сътрудник във флорентинската канцелария. Агостино му предаде, че секретарят, с когото се бе запознал в Урбино, планувал за него нов художествен проект, който се изразяваше в това да нарисува битката при Ангиари – една победа на Флоренция над Милано през 1440 година – върху огромната източна стена на Залата на Великия съвет в Палацо Векио. Отново фреска, но темата за битката го провокираше: това бе най-подходящата възможност да се опита да приложи всички нови знания, както си беше мислил в Арецо, докато разглеждаше фреските на Пиеро. Макар и в плен на вълнението, той прие.

През януари, тъй като скулптурата „Давид“ на Микеланджело бе готова, Леонардо стана част от комисията, натоварена да определи местоположението ѝ. Повечето предлагаха да бъде пред входа на двореца на Синьорията – нов символ на Републиката, която бе прогонила гиганта Медичи и бележеше напредък, горда от себе си. Леонардо беше от онези, които искаха статуята да се постави в близката Лоджия, под предлог да я предпази от неблагоприятните атмосферни влияния, всъщност с намерението да я скрие от обществото. Не толкова за да си отмъсти за дързостта на скулптора спрямо него, а защото не приемаше идеологическите мотиви, на които колосът бе израз: прогонването на фамилията Медичи според него не беше довело до големи предимства за Флоренция. Но понеже щеше да бъде изложена на такова видимо място, той също така упорстваше и настояваше, и този път наистина напук, че трябва да се покрият поне гениталиите с размери, доста под нормалните, за да бъдат защитени флорентинските синьори, които можеха с право да възнегодуват. И успя: гениталиите на Давид бяха покрити с венец от листа от позлатена мед.

На 9 юли, вторник, 1504-та почина баща му, сер Пиеро ди Антонио да Винчи. Братята му съобщиха вестта на следващия ден. Не беше оставил завещание, поради което той нямаше права върху имуществото му, тъй като бе незаконороден син. Единственото наследство от баща му, който може би дълбоко в сърцето си и по свой начин го бе обичал, беше, че трябваше индиректно да понася нестихващите спорове на единайсетте си полубратя и полусестри, разпределящи си значителните имоти с тежки взаимни обиди. Огорчения, към които се добавяха още огорчения.

За да направи спокойно огромната подготвителна рисунка за „Битката при Ангиари“, Републиката възстанови и предостави на негово разположение просторната Зала на папата в манастира „Санта Мария Новела“, част от апартаментите на светите отци, посещаващи града – флорентинския Латерански дворец [70] Латеранският дворец е бивш папски дворец в Рим, който от ІV до началото на XIV в. е официална резиденция на римските папи. – Б. пр. . Това беше огромната зала, в която през 1439 година се бе провел съборът на обединението, където бяха изложили и аргументирали своите тези Гемист Плитон и Висарион, папа Евгений IV и патриархът на Константинопол, починал точно тук, във Флоренция. В нея бяха обсъждани съдбините на Изтока и Запада, новият кръстоносен поход, грандиозните и напразни планове за поставянето на Италия и Гърция в центъра на Средиземноморския и Християнския свят.

Често по време на първите етапи на работата при него идваше Агостино Веспучи, за да му съобщи за исканията на Содерини и да му разкаже как е протек​ ла битката при Ангиари. Разразила се е тъкмо в тази атмосфера на църковен събор и обединение, на съюз между венецианския папа Евгений IV и Флоренция на Козимо деи Медичи, чиито мащабни съглашения с универсалистки характер, свидетелство за широки възгледи, са били възпрепятствани от експанзионистичните цели на миланската фамилия Висконти в ущърб именно на Флоренция и Венеция. Епизодът, който трябваше да бъде кулминацията на картината, беше онзи върхов момент в битката, когато флорентинците, макар и изненадани, успели веднага да реагират, раздирайки знамето на миланците и обръщайки ги в бяг. Леонардо се бе заел да разучи сцената. Искаше да изобрази дима и праха, мръсната пот по лицата, озъбените усти на конете, напрежението в погледите, локвите кръв под стъпките на войниците, животинската лудост на войната.