Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Салаи също остана впечатлен от купола. Беше смаян и от красотата на града, от великолепните сгради и от църквите, както и от съвсем други куполи, които си представяше, без да вижда в деколтетата на средиземноморските госпожи. Леонардо го придружи до една странноприемница и се отправи сам към къщата между улиците „Фоня“ и „Пепе“ близо до Двореца на градоначалника. Така, след осемнайсет години, той отново видя угрижения си баща на седемдесет и четири, запозна се със своята четвърта мащеха, Лукреция Кортиджани – намръщена трийсет и шест годишна жена, разпозна двамата си полубратя Антонио и Джулиано, на двайсет и четири и на двайсет, които вече познаваше (ала бяха малки, когато си бе тръгнал). Видя и останалите девет полубратя и сестри, родили се междувременно – шестима от тях от последната жена на баща му, – на възраст между две и шестнайсет години. Четиресет и осем годишният Леонардо беше първородният от дванайсет братя и сестри, но единственото незаконородено дете. Никой от тях не му се стори особено ентусиазиран от неговото завръщане. Вече беше чужд за всички, а баща му изглеждаше само много изморен. Седеше на масата и смяташе нещо, когато Леонардо влезе в кабинета му. Вдигна глава и се усмихна смутено.

– Защо си си пуснал брада? – бе единственото, което го попита.

– Майка ми умря спокойна в Милано, при мен, ако ви интересува – гласеше отговорът му незнайно защо.

Ала носенето на брада бе един от начините, по който човек можеше да изрази скръбта си, и старият нотариус сер Пиеро не му зададе други въпроси.

И все пак именно баща му, който беше пълномощник на сервитските монаси, го настани в базиликата „Сантисима Анунциата“. Старият приятел и колега на Леонарадо, Филипино Липи, веднага му отстъпи поръчката за „Успение Богородично“, което трябваше да нарисува за олтара на църквата на манастира. Разполагаха с две килии, където спяха той и неговият чирак, както и с още три стаи, които да използват като работилница и за евентуални други помощници. Започна да работи неохотно и за да спечели допълнителни пари, извършваше някои консултации като архитект – дребни неща, едно от тях за фамилията Гонзага, която чрез своите представители във Флоренция, изглежда, го държеше под око. Маркиз Франческо го помоли да изрисува една вила извън града, бил отседнал там пос​ ледния път, когато минал през Флоренция, а маркизата от своя страна продължаваше да разпитва до маниакалност за портрета си в профил, който като че ли никога нямаше да бъде завършен.

Брат Лука пък, щом пристигна във Флоренция, се установи при францисканците в базиликата „Санта Кроче“. Току-що бе започнал да работи върху нова книга, De viribus quantitatis [45] „За силата на числата“. – Б. пр. – увлекателна творба за свойствата на числата, или за математическите игри. Когато Леонардо отиде да го види, той седеше пред лист хартия, на който бе начертан квадрат, пълен с цифри:

– Каква е тази дяволия? – попита го Леонардо.

– Магически квадрат на Марс – отвърна математикът. – Съставен е от всички числа от едно до двайсет и пет в пет колони и пет реда. Ако събереш всеки ред, всяка колона и всеки диагонал, винаги получаваш числото 65, което е сборът на всички двайсет и пет числа (325), разделен на пет.

Обясни му подробно принципа на магическите квад​ рати, свързани с различни небесни тела. Считаше се, че всеки от тях привлича влиянията на своята планета. Тъй като видя, че Леонардо бе заинтригуван, начерта набързо на един лист магическите квадрати на Сатурн, Юпитер и Марс, съответно с девет, шестнайсет и двайсет и пет числа, и му го подари.

– Винаги си ми казвал – напомни му монахът, – че смяташ всеки астролог за шарлатанин. Защо се интересуваш толкова от това?

Леонардо не отговори. А го попита дали е разбрал за злощастния крах на Мавъра.

Лудовико Сфорца се бе върнал в Милано в началото на февруари с новата си тринайсетхилядна армия. Французите бяха оставили в града девет хиляди войници, затова веднага го отстъпиха на врага, като охраняваха само крепостите, включително „Порта Джовия“, но не както беше направил Бернардино да Корте, натоварен преди от Мавъра да пази замъка: французите наистина отбраняваха укрепленията и не прибягваха до съглашателство при първия оръдеен изстрел. Миланците бяха посрещнали херцога си така, както известно време преди това бяха посрещнали френския крал: с празненства и ликуващи викове.