Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Труден град е, естествено – отговори францисканецът. – Това е република, ръководена от затворена и малобройна, ала интелигентна олигархия. Не е същото като да се ползваш от закрилата на владетел, дето или го има, или го няма, но ако го има, ти гарантира почтен и стабилен живот. Тук трябва да се бориш ден за ден, да си проправяш път сред безмилостна конкуренция, да се срещаш с добре приетите хора, да създаваш правилните приятелства и никога да не се смяташ за успял, защото винаги има някой нов артист в творчески възход, който може да заеме мястото ти. Това обаче е стимул никога да не се успокояваш, а постоянно да надминаваш себе си.

– Да, в работилницата на Белини видях един художник, който твори повече от четиресет години и неизменно е на гребена на вълната – отвърна Леонардо. – Тайната му, изглежда, се състои именно в способността да се усъвършенства непрестанно. Усвоил е Пиеро и Антонело, работил е с Мантеня, който се е оженил за неговата сестра, а сега изучава съвременните методи. Говорих с него и той веднага ми изпрати един свой млад ученик, някой си Цорци да Кастелфранко, за да се осведоми за моя метод на работа. Луд младеж...

Цорци, или Джорджо, или Джорджоне, както го наричаха приятелите му заради неговите огромни размери, беше висок и меланхоличен младеж с широки рамене, дълбок и тъжен поглед, пророкуващ беди и нещастия. Разказваше на Леонардо за проповедите в Тревизо и в Кастелфранко, откъдето произхождаше, на невъобразимо песимистично настроен философ и астролог от Ирпиния, Джован Батиста Абиозо, който беше разтълкувал неизбежното астрално съединение на Сатурн, Юпитер и Марс в Рак, предвидено за периода между 1503 и 1504 година, като ясен сигнал за предстоящото идване на Антихриста. Говори му и за наближаващия потоп през 1524-та. Това бяха знаците за настъпването на епохата на ислямската експанзия, която щеше да продължи няколко века, съпътствана от моралния упадък на християнството. Вече бяха налице признаците, че Антихристът щеше да се въплъти в лоното на християнския Рим: установяването на неопаганизма с папа Борджия в сърцето на Християнския свят, изгарянето на Савонарола във Флоренция и неосъществената реформа на Църквата, жадувана от него, неумолимото настъпление на турците на изток, още по-кръвопролитните войни, които скоро щяха да избухнат между християнските нации. А избавлението щеше да дойде от юдаизма с идването на очаквания от юдеите Месия, което щеше да съвпадне с второто пришествие на Христос, очаквано пък от християните, с установяването на хилядолетното царство на земята, предсказано в Апокалипсис.

Леонардо го беше изслушал, погълнат от размисли. Той изобщо не вярваше в астрологията, но не можеше да отрече, че има логика в подобни пророчества, които не му изглеждаха нищо друго освен проекция и разпростиране в бъдещето на настоящи, много тревожни обстоятелства. От друга страна, този Цорци, или Джорджоне, както и да се наричаше, постепенно се беше успокоил, докато го гледаше как рисува. Страховете му лека-полека се разсеяха и Леонардо веднага долови, че е талантлив младеж, защото страдаше от дълбоки терзания, които трябваше да овладее, а рисуването, изглежда, оказваше истинско чудотворно влияние върху него. Наблюдаваше го в захлас как очертаваше нюансите между светлината и сянката върху профила на Изабела д’Есте и най-накрая доби блаженото изражение на човек, споходен от райско видение. След това говориха само за живопис и младежът си отиде удовлетворен от всичко, което бе научил за един час разговор. Вярно, че Салаи му бе откраднал кесийката, ала, за щастие, тя беше празна и Леонардо веднага го изпрати да му я върне.

– Но аз нямам покой, трябва да намеря тези книги. В тях са скрити тайните на механиката, чертежите на най-сложните машини на древните александрийци, механизмите и принципите за изработването им, които трябва отново да усвоим. При всички положения е нужно да се върна във Флоренция.

Не можеше да му каже, че преди два дни се бе срещнал с един свой приятел кондотиер, който му бе възложил тайна мисия. Флорентинският кондотиер не искаше дори да се споменава името му, беше го помолил единствено за това: никой да не научи за заръката, която му бе дал.

Брат Лука изпусна дълга въздишка. Не можеше да повярва.

– Признай, че по-скоро ти липсва семейството, баща ти, братята ти... – каза той. После се натъжи. – И аз искам да прескоча до Борго Сансеполкро, макар че моето семейство вече е Францисканският орден, към който се присъединиха и двамата ми братя. Не бяхме богати и много рано останахме без баща. Още като малък бях настанен у една заможна фамилия в Борго, семейство Бифолчи – приятели и съседи на Пиеро дела Франчес​ ка, които ме насочиха към математиката и повериха на него моето обучение. На мен обаче не ми се удаваше рисуването. Сега заради професията си на учител се скитам из Италия, но винаги минавам през моя Сансеполкро. Във Венеция съм прекарал най-хубавия период от младостта си, между седемнайсет и двайсет и три години. Още не бях станал монах, когато... се влюбих в една венецианка. Влюбих се в нея, както човек се влюбва на тази възраст – като прииждаща река, която отнася насипите. Тя беше много красива, ала бе обещана на друг. Избухна скандал, отидох в Рим и останах при Леон Батиста Алберти. Тогава той беше почти на седемдесет, но с него продължих да вървя по добрия път, по който ме бе насочил първият ми учител, Пиеро. Дадох монашески обет. Обичам да идвам тук. В момента наистина мога да се наслаждавам на града. Сега, когато свети Франциск, Евклид и Платон ме увлякоха в руслото на едно умерено посвещаване в услуга на ближния, виждам това, което не виждах, разбирам това, което не разбирах, и трябва да се връщам както във Венеция, така и в Сансеполкро от време на време, за да измеря ако не друго, то поне остатъците от онази моя първа младежка грешка.