Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Той извърна глава към прозореца с гледка към каналите и небето, към облаците, които силният вятър караше да препускат стремително като върволица от молещи се бели монахини, бързащи за утринната служба.

– Ако наистина искаш да заминеш, ще те последвам – продължи. – Но не ми казвай, че е заради книгите или за да намериш убиеца. Издирването на убийците е загуба на време, излишно пилеене на интелектуална енергия. Когато ги откриеш, мъртвите не възкръсват. Ако ги убиеш, не изкупваш престъплението, а само се превръщаш на свой ред в престъпник. Можеш да им отсечеш ръката или крака, за да ги накажеш или да ги принудиш да не го правят отново, но нека да оставим на капитаните на правосъдието и на палачите тези присъщи на касапите деяния. Остави всичко в ръцете на Бог. Ако е заради ръкописите, ти нали ми спомена, че са на гръцки. И да ги откриеш, което е невъзможно, случайно да знаеш този език?

– Марлиани ми каза, че поне ръкописът на Филон Византийски, подвързан с черна кожа и с релефен череп на корицата, съдържа великолепни илюстрации на неговите машини – отвърна Леонардо. – А що се отнася до останалите, мога да ги дам на Пиетро Бембо да ги преведе. Той е учил гръцки в Месина. Когато намерим ръкописите, можем да се върнем тук, във Венеция. Ако предложиш на който и да е венециански печатар неоткриваема книга на Ктесибий и го помолиш да публикува в замяна твоя труд за божествената пропорция, бъди уверен, че всеки ще е готов на тази сделка.

Беше се срещнал с кондотиера в дома на Джулиано деи Медичи. Мъжът не беше многословен. Каза му: „Трябва да се върнеш във Флоренция, трябва да намериш тази книга!“. Той веднага прие поръчението. „Тази книга“ със сигурност бе в комплект с „онези книги“, помисли си. Нямаше какво друго да се направи: налагаше се да отидат във Флоренция и да продължат разследването.

– Ще намеря издатели тук, във Венеция – отговори междувременно монахът, – не се притеснявай. Проблемът по-скоро е качеството на отпечатването на твоите илюстрации, но градът се превърна в родината на италианската, а вероятно и на европейската издателска дейност, най-развития център на света, що се отнася до новата техника. Самите германци дойдоха тук веднага след като изобретиха печатната преса, защото знаеха, че ще намерят пари, предоставени на добра воля, и хора, склонни да инвестират в подобна дейност. Видя ли книгата на Франческо Колона, отпечатана миналата година от Мануцио? Hypnerotomachia Poliphili [42] „Хипнеротомахия Полифили“, или „Сънят на Полифил“ – алегоричен роман, издаден през 1499 г. и приписван на е шедьовър, обединяващ текст и изображения. Може пък чрез твоя Пиетро Бембо и ние да постигнем същия успех, как мислиш?

Леонардо сви рамене.

Най-накрая успя да убеди приятеля си.

Заминаха след няколко дни. Отбиха се в Болоня, където той се срещна с един свой бивш ученик и сътрудник от Милано – Болтрафио, който му обеща да се видят във Флоренция. После пътищата им моментално се разделиха. Монахът се отправи към Борго Сансеполкро, а Леонардо и Салаи – към Града на цветята. Носеха със себе си предназначения за Содерини екземпляр на „Божествената пропорция“ от францисканския математик, който скоро щеше да ги настигне по бреговете на река Арно.

И така, след осемнайсет години, като видя отдалече купола на Брунелески да се извисява подобно на червена планина над града, който въпреки всичко продължаваше да смята за свой, замалко не се разплака. Той също бе работил по купола като момче, между осемнайсетата и деветнайсетата си година, когато на работилницата на Верокио беше поръчана каменната сфера, покрита с осем листа позлатена мед, съединени помежду си с лупи, концентриращи слънчевите лъчи, която после щеше да бъде поставена на върха на купола – венеца на това необятно творение, двайсет и пет години след смъртта на великия архитект, който го беше проектирал и построил. По този повод бе научил от учителя си основите на механиката, защото най-отговорната работа беше да пренесат свръхтежката топка до горе и от тази височина да я поставят на върха на конусовидния пок​ рив на лантерната [43] Буквално „фенер, фар“. Завършващ елемент на много куполи, състоящ се от полигонално тяло на върха на купола, наподобяващо фар, с цел да се получат странични, вертикални отвори за осветление. – Б. пр. . Необикновено трудно начинание, което обаче не представляваше нищо в сравнение със самата конструкция на двойния купол, издигащ се върху огромния осмоъгълен тамбур [44] Цилиндрична или многостенна структура, поддържаща кубе или купол. – Б. пр. , със свод с характерен диагонал и без арматура, дело на Брунелески: щом показал за пръв път своя проект, той бил сметнат за луд, но по-късно, след като го реализирал – за най-гениалния архитект, който някога са имали Флоренция и цялото човечество.