Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

ще получа:

Едно и двайсет и две и така нататък. Пролях пот и кръв, но най-накрая стигнах до решението. Ето откъде брат Лука е извел пропорцията за икосаедъра. Неговите уроци по изчисление на корените започват да дават плодове. А онези проклети числа? Дяволска работа! Какво общо има това доказателство с този безсмислен сбор ?

Колкото повече гледам това събиране, толкова по-малко разбирам.

Еврика! Ето решението: спри да се опитваш да го разбереш.

Математиката може да накара и най-разумния човек да полудее.

Беше предопределено да доведе докрай „Тайната вечеря“.

Стана така, че забременяха и двете – и Беатриче д’Есте, и Лукреция Кривели. Но Беатриче издъхна при раждането на мъртвородения си син в нощта между 2 и 3 януари 1497-а. Заради раждането, ала се говореше, че и от мъка. След нея останаха да живеят двете ѝ момчета, на четири и три години – Масимилиано и Франческо. Детето на Лукреция се роди през март, казваше се Джампаоло и беше много хубаво бебе. Но Мавъра се измъчваше от чувство за вина. Съпругата му бе пог​ ребана в „Санта Мария деле Грацие“ и сега херцогът искаше бързо да приключат работите в църквата на доминиканците. Често ходеше да се моли на гроба на Беатриче и два пъти в седмицата оставаше да обядва с монасите. Беше настоял Леонардо да побърза с фреската, за да може трапезарията скоро да бъде достъпна за всички. Затова художникът изпрати помощниците си да довършват стаите в апартамента на херцога, като използват за основа неговите рисунки. Ботанически алегории, изобразени в центъра на черницата, на латински morus , които възхваляваха внушителното дърво на Мавъра. Така Леонардо можеше да се отдаде тялом и духом на „Тайната вечеря“.

Същевременно, ако трябва да сме честни, довършваше и илюстрациите за книгата на Лука Пачоли и намери най-доброто решение за справяне с многостените, очертавайки ги така, че погледът да възприема и триизмерността, и всеки ръб поотделно, като изобрази празни и отворени линейни построения – синтез между двете твърди тела от дърво и от кристал във венецианския портрет на монаха. Лука Пачоли сметна решението за гениално и му се отплати с уроци за изчисляване на корени и за повърхнината на различни геометрични фигури, с други думи, за това как се получава лицето на всяка фигура. Посвети го също така в тайните на божествената пропорция: пет пъти корен от пет минус пет, златно сечение от десет. Тя беше свързана с циф​ рата пет. Всъщност в петоъгълника представляваше страната, отнасяща се към диагонала, а в десетоъгълника – страната, отнасяща се към радиуса на окръжността, в която бе вписан. За монаха първичният атом на квинтесенцията, за която говореше Платон, беше този, който я изобразяваше в додекаедъра и в неговите дванайсет петоъгълни стени.

Математиката се бе превърнала в новата му страст, понякога прекарваше цяла нощ в опити да разбере нерешимата задача за повърхнината на кръга. Той беше такъв – думата „невъзможно“ го дразнеше, караше го да се измъчва, подтикваше го да се стреми да я изтрие завинаги от речника на хората. Не можеше да бъде „невъзможно“ да се изработи кон от бронз с височина дванайсет лакътя, да се рисуват фрески с маслени бои, да се изчисли повърхнината на квадрат, човек да полети. И смяташе това за своя най-голям недостатък – че „възможното“ не го привличаше, ето защо най-често го възлагаше на помощниците си. Ако дадена дейност не беше предизвикателство, отворена към невъзможното, той не я считаше за своя работа.

В началото на лятото през тази година голямата фреска с мазни темперни бои беше завършена.

На политическата сцена не се бе случило почти нищо ново. Папа Борджия беше отлъчил Савонарола, който дори във Флоренция бе все по-обкръжен от врагове, както се и очакваше. През юни един от синовете на папата, херцогът на Гандия, беше убит в Рим, ако се вярваше на слуховете, от другия му син, Чезаре Борджия. Що се отнася до престъплението в „Сан Франческо Гранде“, изглежда, то вече бе потънало в забвение, като изключим една странна случка в края на миналата година: някой бе претърсил килията на убития. Монасите отново я бяха намерили в пълно безредие. Може би убиецът не беше отнесъл в деня на убийството всичко, което бе търсил, и сега се бе върнал на мястото на престъплението? Или някой друг се беше промъкнал тайно в манастира с надеждата да открие нещо, дето обаче не беше там? След тази случка брат Лука бе помолил да бъде преместен и вече не живееше в „Сан Франческо Гранде“. Сансеверино не пощади сили, за да му бъде предоставен апартамент в Корте Векия. Сега монахът и Леонардо се виждаха много често.