Джон Коннолли - Игра на духове

- Семейство - каза прочувствено Ейнджъл. - Не можеш да живееш с него, не можеш и да го ликвидираш без усложнения.

- Значи ще избягваме Филип, ще държим Майка на безопасно разстояние и ще се срещнем с Тейър - медиумът с мебелите? - попита Луис.

- Медиумът с преоценените мебели - уточни Ейнджъл.

- Такъв е планът, ако нямате по-добри предложения.

- Ами Рос? - напомни Ейнджъл. - Какво ще му кажеш?

- Всичко. Той плаща.

- Дори за Майка и Филип?

- Най-вече за Майка и Филип.

- Ще им стовариш неприятности - предупреди Луис.

- Какво, жал ли ти е?

- Само защото няма да гледам.

- Може да ни прати снимки.

- Да се надяваме.

Кърк и Сали Бъкнър не само не насърчаваха другите енориаши да престъпват прага им, но и рядко канеха когото и да било друг на гости. Най-близките им съседи, семейство Фериър, можеха да преброят на пръстите на едната си ръка случаите, в които са видели непознат да тропа на вратата на Бъкнърови и да влиза вътре, макар и за кратко.

Семейство Фериър не бяха особено религиозни. Полагаха известни усилия само на Коледа, защото обичаха коледните песни и украсата на католическата църква „Свети Йосиф“. Двете им деца вече имаха собствени семейства и не бяха по-строги в съблюдаването на религията от родителите си. Ако Фериърови - родители и деца -вярваха в нещо, то бе, че хората трябва да се стремят да не се държат като задници през повечето време. Край на урока.

Въпреки този принцип на Дейвид Фериър му беше трудно да изпитва топли чувства към семейство Бъкнър. Да, те бяха дружелюбни и не правеха нищо, което да даде повод за оплакване. Не вдигаха шумни празненства, грижеха се добре за къщата и двора си. Кърк правеше и поддържаше уебсайтове, а Сали приготвяше луксозни торти и сладкиши, които продаваше на някои от магазините, кафенетата и ресторантите в града, както и по специална поръчка за рождени дни и други тържества. Фериър се беше научил да ги разпознава от пръв поглед, за да не рискува случайно да хапне от тях.

Съпругата му, Ета, смяташе, че е луд. Според нея той имаше прекалено много свободно време и не е трябвало да се пенсионира толкова рано. Освен това мислеше, че живее твърде затворено и ако се среща по-често с хора, ако участва в делата на общността, може да спре да си намира лесни поводи да критикува наред. Вярно, Фериър обичаше да бъде насаме със себе си, може би прекалено много, но много можеше да се каже за способността на човек да се чувства добре сам, а той никога не беше отегчен или самотен. Имаше книги за четене, филми за гледане, стихове - добре де, скапани стихове - за писане, куче за разхождане. Времето едва му стигаше за всички тези важни неща и без да се разсейва с разни срещи и комитети. Имаше достатъчно приятели според собствените си разбирания - четирима, двама от които близки - и нямаше намерения да организира прослушване за нови. Малцина предизвикваха откровената му антипатия и повечето от тях бяха адвокати, политици, голф играчи и проповедници.

Единствените хора в околността, които му опъваха нервите, бяха семейство Бъкнър, макар да не би могъл да обясни защо, ако ще допрат зареден пистолет до челото му. Жена му може да го мислеше за дърт темерут и нямаше да е единствената, но Дейвид Фериър беше добър наблюдател и нещо като изследовател на човешката природа, макар и от разстояние. Той беше опитен счетоводител и имаше набито око за детайлите. Човек можеше да научи много за хората по начина, по който разполагаха с парите си, а Фериър бе посветил повече от четирийсет години на работата с финансовите подробности от живота им.

Много му се искаше да зърне сметките на Бъкнърови, защото беше сигурен, че ще бъдат чисти и подредени, без нито един пропуск, който би привлякъл вниманието на данъчните. Това напълно би съответствало на образа им, защото според него те бяха точно това: образи и фасади. Играеха роли. Усмивките никога не докосваха очите им; вечно изглеждаха нащрек. Освен това долавяше известен дисонанс във взаимоотношенията им - емоционална и физическа дистанция, която пораждаше някои въпроси за състоянието на брака им. Не се съмняваше, че са умни. Градчето беше достатъчно малко, за да научи, че без никакви видими усилия са успели да си извоюват авторитет и влияние в църквата си, което въобще не беше лесна задача.

Умен обаче не значеше честен.

Фериър се беше опитал да потърси информация за тях в интернет, но не беше открил кой знае какво: няколко линка към сайта на Кърк, още няколко - към този на Сали. Не можа да разбере кога и къде са се събрали, нито къде са живели, преди да се установят в Търнинг Лийф. Веднъж се беше опитал мимоходом да повдигне въпроса пред Кърк, малко след като се нанесоха в квартала. Беше топъл ден и двамата работеха в дворовете си. Фериър реши да предложи студено безалкохолно за начален гамбит. Разговорът не продължи дълго - само колкото Кърк да пресуши напитката и да разменят няколко реплики за времето. Единствената информация, която Фериър успя да изкопчи по темата, бе, че Кърк и жена му често се местят.