Джон Коннолли - Игра на духове

- Имаше бръмбар в лексуса - потвърди той, - макар да се обзалагам, че Филип е съжалил, задето го е сложил там.

- Защо?

- Защото ей този Чарли Прайд 11 11 Чарли Прайд (р. 1934 г.) - популярен чернокож кънтри музикант. - Бел. прев. ми надува главата с тъпни чак до гаража. Примирих се само защото сметнах, че на Филип ще му дойде още по-нанагорно да я слуша. Вече съм почти оглушал.

- Какъв беше диапазонът на бръмбара?

Паркър попита, защото при по-малък обсег на подслушвателното устройство Филип би пратил някой да ги следи. В такъв случай опашката можеше още да е наблизо, а идеята човек на Филип и Майка да се навърта по-близо до Портланд, отколкото до Провидънс, никак не му харесваше.

- Общо взето, неограничен - отвърна Ейнджъл. - Беше свързан към електрическата система, така че да не се тревожат за батерията, и трябваше да се задейства при запалване на колата. Сигналът се предава по 3G мрежа, така че Филип е можел да слуша от леглото на майка си.

Паркър нямаше желание да си представя точно тази гледка, така че се постара бързо да я изтрие от съзнанието си. Междувременно Ейнджъл се зае с мустанга. Вече знаеше какво точно търси и не му отне много време да намери втория предавател. Беше малка черна кутийка със сив микрофон.

- Какво да правя с това? - попита Ейнджъл, след като излязоха от колата.

- С твоя какво направи?

- Оставих го, където си беше, докато не говорим с теб. Не обсъждаме важни въпроси на път. Никога не знаеш кой може да слуша.

Паркър съобрази, че Филип бързо ще разбере, че са намерили и изхвърлили проследяващите устройства, но може да е предположил, че не са се сетили и за подслушвателни. Ако отстраняха и тях, Филип можеше просто да пробва отново, а на Паркър никак не му се щеше всяка сутрин да претърсва колата си за бръмбари. Наличието на пряк канал за информация - или по-скоро за дезинформация - можеше да се окаже полезно.

- Да ги оставим засега на място - каза той. - Влезте в къщата. Трябва да поговорим.

Паркър направи прясно кафе и намери кутия бисквити със смокинов пълнеж, чийто срок на годност не беше изтекъл много отдавна. Луис, който имаше нюх за тези неща, им хвърли един поглед и отказа, но Ейнджъл нямаше нищо против. Той посегна към кутията, но Паркър я дръпна.

- Записа ли си час за изследвания?

Раменете на Ейнджъл увиснаха.

- Да, записах.

- За кога?

- За другата седмица. Става ли, мамо?

- Добре. Може да си вземеш бисквитка.

- Божичко - измърмори Ейнджъл и продължи да яде и да се муси едновременно, докато Паркър им разказваше какво е научил от материалите на Еклънд до момента.

- Не е много - отбеляза Луис.

- Открил е някаква закономерност. Само не е успял да намери причината или тази част е на лаптопа му. Изглежда обаче е бил сигурен, че всичко по някакъв начин е свързано с Братята.

Луис изглеждаше скептичен.

- Е, какво - показал е снимки от деветнайсети век на хора, които мислят, че са видели духове, и те са казали: „Да, същите са“. Не мисля, че това може да мине за сериозно разследване.

- Не е точно така - възрази Паркър. - Всички, които са твърдели, че са имали видение, вече са били мъртви. Разчитал е на спомените на близките и приятелите им.

- Още по-зле.

- Може всички те да са имали връзка помежду си или да са разменяли информация по интернет - предположи Паркър.

- Да, хрумна ми и това, но Еклънд не е мислел така. Някои от хората, с които е говорил, са били толкова стари, че компютрите са им се стрували магия.

- Значи случайни индивиди, всички от които след това са загинали от насилствена смърт, са твърдели, че са видели сходни призраци, разпознати от Еклънд като членове на голям род, избит по време на обсада през деветнайсети век. Правилно ли съм разбрал? - попита Ейнджъл.

- Колкото и мен.

- Добре тогава, значи решението е да открием потомците и да ги питаме какво, по дяволите, става според тях.

- Еклънд те е изпреварил. Само че не ги е намерил. Ако ги има, добре са се скрили. Пък и това не е от онези семейни истории, с които хората биха се хвалили.

- И няма никаква друга връзка между жертвите? - попита Луис.

- Не и преди брата на Каспар Уеб и неговото семейство.

- Може да е съвпадение.

- Така е, но това е първата допирна точка, която откривам между случаите, и тя съответства на нещо, което намирам в записките на Еклънд: Братята при всяка възможност издирвали семействата на жертвите си, защото знаели, че ще бъдат уязвими.

- Умно - рече Луис. - Не възвишено, но умно.

- Затова ми се струва подходяща отправна точка. В началото на разследването си за Маккинън Еклънд е разговарял с човек на име Тоби Тейър, собственик на фирма за търговия с преоценени мебели. Освен това според бележките на Еклънд е медиум.