Джон Коннолли - Игра на духове

Това, разбира се, не можело да продължи вечно. Въпреки всичките си усилия Братята започнали да оставят следи подире си. Станали по-нехайни. Появили се оцелели свидетели. Мрежата започнала да се стяга. Дотогава Маг бил създал свое собствено поселище в Капстед, близо до вливането на Мисисипи и Мисури. Окопал се там, а последователите му заживели в домове, които приличали повече на укрепления, отколкото на къщи, с тесни прорези в стените вместо прозорци, и пръстени подове, вкопани в земята. В началото на шейсетте години на деветнайсети век, сред снегове и ледове, те отблъснали първата от две хайки, една от които била подкрепена и от отряд войници. Станало ясно, че краят наближава. По реката бил изпратен военен кораб, „Пайъниър“, който бомбардирал Капстед, за да осигури прикритие за финалната атака, но преди тя да започне, селището било обвито в дим, а после и в пламъци. Така и не станало ясно дали пожарът е бил предизвикан от обстрела или от самите Братя, но резултатът бил изпепеляване на всичко и всички само с шепа изключения. Всички оцелели, с изключение на най-малките деца, били разстреляни или обесени, много дори без намек за съдебен процес, тъй като армията нямала или желание, или сили да ги спаси от жаждата за мъст на гражданите.

Поведението на армията обаче, в съчетание с липсата на справедлив съд за Братята, независимо от вината или невинността им, предизвикали недоволство. Подозрението за престъпление не било достатъчна причина да се изгарят живи жени и деца, а и някои се питали, съвсем логично, дали участта, сполетяла Братята, някой ден няма да сполети и тях самите, ако по някаква причина не сведат глава пред властта. Така се появили „Мъчениците от Капстед“. Изглежда, това бил тогавашният Уейко.

Паркър стана и се протегна. В папките имаше още материали за този период, но той усещаше, че не му е времето сега да ги чете. Интересно му бе заключението, до което беше стигнал Еклънд заедно с редица любители историци, с които се бе консултирал или които бе чел: Капстед може да бележеше края на зверствата на Братята, но не ги беше изтрил от лицето на земята. Някои бяха оцелели и се бяха слели с цивилизованото общество. Въпросът беше какво е станало с тях.

Това беше точката, в която теориите на Еклънд започваха да навлизат в света на странното. Паркър беше копирал на компютъра си снимките, които беше направил в мазето на детектива, и ги сглоби, за да пресъздаде картата от стената.

Докато преглеждаше и сравняваше бележките му, стана ясно, че според Еклънд предполагаемите свръхестествени събития около всички убийства и изчезвания бяха ехо от някогашните Братя, включително Питър Маг. Как бе стигнал до този извод, не беше съвсем ясно и като че ли до голяма степен почиваше на свидетелствата на очевидци: предимно показания на оцелели приятели и роднини, които искаха да споделят привидно невъзможното, ако ще и само заради това, което се бе случило с близките им. Еклънд записваше преживяванията им ако не със скептицизъм, то с известна обективност, и дори Паркър трябваше да признае, че се откриват поразителни сходства между разказите на хората. Възможно беше обаче Еклънд да е манипулирал данните или да е записвал форма на всеобща истерия, при която различни заинтересовани страни да са обменяли информация, с което нарочно или неволно да са замърсили собствените си спомени, подпомогнати и от интернет.

Паркър забеляза и някои липси в папките. Имаше непълни данни и справки. Това означаваше, че Еклънд държи по-новите материали и сведения някъде другаде, може би на лаптопа си. Освен това нищо от прочетеното до момента не показваше защо тези сравнително нови убийства и изчезвания трябва да имат връзка с група хора, която до голяма степен е била заличена още през деветнайсети век.

Освен ако, разбира се, някои наследници на Братята не продължаваха да се занимават с престъпна дейност, защото старите навици трудно се изкореняват, но това не бяха същият тип престъпления. Някогашните Братя бяха крадци: коварни, но въпреки всичко крадци, а убийствата бяха страничен ефект. Ако се изключеха необяснените изчезвания, престъпленията, описани от Еклънд, като че ли имаха за цел самото убийство.

Паркър не за първи път изпита чувството, че се е озовал във фантастична история с духове. Но дори да беше така, в тази история страдаха и умираха истински хора.

Ейнджъл и Луис пристигнаха малко преди обед, като първият носеше кутията си с инструменти.