Джон Коннолли - Игра на духове

- Така беше най-добре.

- Сигурен съм, че много ви липсва.

- Да - отвърна Майка, - наистина ми липсва.

Същата вечер в бара на хотел „Лангам“ в Бостън специален агент Едгар Рос от Федералното бюро за разследване също употреби израза „история с духове“, но не със същата небрежност като Майка. Повече обаче го интересуваше другата нишка на историята: тази с Джейкъб Еклънд.

- Мислиш, че той е отвлякъл Клаудия Сансъм и я е държал в плен в бунгалото си?

- Не знам дали е била през цялото време там, но мисля, че е прекарала последните си дни в онази стая.

- Нямаш доказателства.

- Сигурен съм, че ако някой претърси бунгалото и околностите му достатъчно старателно, ще се намерят.

- Това ли предлагаш да направим?

- Не.

- Защо?

- Еклънд е мъртъв. Оскар Сансъм заминава за Европа, а истината няма да върне жена му. Милена Бъдни, бившата съпруга на Еклунд, има нов съпруг и три доведени деца. Истината няма да направи живота им по-лек, най-много да го съсипе.

Рос отпи от чашата си.

- Освен това - добави Паркър, - ако бъде възбудено следствие, може да се разкрие връзката между теб и Еклънд, а ти не искаш това.

- Точно така.

- А ти знаеше ли? За Еклънд и Клаудия Сансъм?

- Не.

- Подозираше ли?

- Не.

- Каква тогава е била тази толкова деликатна причина, заради която ме нае да го търся, без да обясниш защо?

- Не мисля, че е твоя работа.

- Просто съм любопитен.

- Недей. Любопитството не е винаги полезно, дори в твоята професия.

Рос допи питието си и поиска сметката.

- Що се отнася до твоя приятел, Ейнджъл - каза той, - както и очаквах, началниците ми нямат никакво желание да се застъпват официално за него, но няма да повдигнем възражения срещу запечатването на досието му. Потвърдихме го неофициално пред когото трябва в Ню Йорк и пред съдията, назначен за изслушването. Съмнявам се, че ще има проблеми.

- Благодаря ти.

- Не ми благодари. За Ейнджъл и Луис щеше да бъде по-добре въобще да не бяха попадали в полезрението ми, но всички ще трябва да преживеем последиците. Освен това се погрижих да ти бъде изплатен бонус чрез господин Кастин. Ще останеш доволен, предполагам. Чувам, че и на теб ти предстои среща в съда - нещо във връзка с дъщеря ти?

Паркър не отговори. Ако на Рос му беше неудобно да повдигне въпроса, той с нищо не го показа. Сметката дойде. Рос плати в брой.

- Още няма и следа от лаптопа на Еклънд - подхвърли той, като се надигна от масата и взе палтото си от съседния стол. - Кърк Бъкнър каза, че може би жена му го е изхвърлила, макар да не беше сигурен.

- Важен ли е този лаптоп?

Рос сви рамене.

- Възможно е. Ще бъда признателен, ако се намери.

- Ще го имам предвид.

Рос го изгледа.

- Непременно.

Двамата излязоха заедно навън и си взеха довиждане, без да си стиснат ръцете. Рос отвори сам вратата на колата, която го чакаше, и тя потегли. Щом се скри от погледа, Ейнджъл и Луис мигом се появиха, като че ли се материализираха от мрака и нощта.

- Е? - попита Ейнджъл.

- Мисля, че той е наел Еклънд да шпионира дъщеря ми.

- А защо прати теб да търсиш лаптопа?

- Защото съм добър в това, което правя. Ако го бях намерил и предам, без да разгледам съдържанието му, Рос можеше да продължи да следи семейството ми без никакви последици. Ако не го бях намерил въобще, резултатът щеше да бъде същият.

- А ако го беше намерил и разгледал?

- Тогава щеше да ми е изпратил сигнал.

- По-точно?

- Че знае или подозира нещо за Сам.

- Някой път - рече Ейнджъл - трябва хубаво да си поговорим за това момиченце.

Рейчъл седеше на бюрото в кабинета си с най-новите документи от адвоката пред себе си, когато Сам се появи до нея. Дъщеря ѝ беше много грижовна към нея, откакто се бе прибрала от болницата. Случилото се явно я беше засегнало дълбоко.

Рейчъл беше уморена. Не беше спала добре миналата нощ. Беше сънувала.

Първата дъщеря на Чарли Паркър.

В съня си Рейчъл стоеше на брега на голямо езеро. Дженифър Паркър седеше на една скала и хвърляше камъчета във водата. До себе си имаше цяла купчинка, но колкото и да взимаше от нея, тя не намаляваше.

Рейчъл погледна към езерото. Времето бе тихо, но във водата се вдигаха вълни, като че ли нещо я движеше и отгоре, и отдолу. Чуваше тих ромонещ шепот като от много гласове едновременно.

Дженифър ѝ подаде едно камъче, прорязано от бяла ивица.

ето

вземи

Рейчъл взе камъчето.

- Да го хвърля ли? задръж го

за спомен

В този момент Рейчъл се събуди.