Джон Коннолли - Игра на духове

Задържани бяха Арт, Джийнет и Брайъни Монтагю, които създаваха достоверно впечатление за невинност. Версиите им бяха сходни с тези на София Франклин и Джеси Чейз: събрали се заради смъртта на далечна роднина. Даже бяха подготвили и име: Елиз Барлоу, починала неотдавна в северната част на щата Ню Йорк, заобиколена само от няколко полудиви котки. Тялото ѝ още чакало в моргата.

Мадлин и Сали ги бяха предупредили, че този ден може да дойде, и всички бяха добре подготвени. Неуспешният опит за убийство на Тоби Тейър създаваше проблеми за София и Джеси, но нищо не свързваше инцидента с останалите. Възможно бе някои или дори всички от задържаните за разпит да се разминат, макар и на косъм, с нарастващата купчина трупове, ако не беше Стивън Лий.

Стивън Лий имаше пептична язва, която не се повлияваше от медикаменти и още повече се влошаваше от обилните количества кофеин, алкохол и тютюн, които той поемаше. Налагаше се да се оперира. Заради неразположението му обаче някъде в автоморгата още се мотаеше един „Олдсмобил Фиренца“ от 1982 година, общопризнат за един от най-калпавите автомобили от 80-те, чиято репутация нямаше да стане по-добра от наличния в багажника труп на Джейкъб Еклънд. Някъде другаде, пресовани в различни кубчета метал, се намираха остатъци от ДНК на някои от нещастниците, минали през ръцете на Стивън Лий през последните години, включително на покойната, непрежалена любовница на Ричард Франклин, Луси Мосман. Вероятно трябваше да намери начин да се отърве от тях, но по някаква странна причина му беше приятно да се въргалят наоколо. Възприемаше ги едновременно като мемориал и витрина с трофеи.

В мига, в който видя ченгетата, Стивън Лий изпадна в паника и се опита да избяга.

С все язвата си.

А когато се свлече на земята, откри стрелба. В последвалата престрелка загина само един човек и той бе Стивън Лий. Тялото му се заклещи между два автомобила.

Единият беше „Киа Конкорд“.

Другият беше „Олдсмобил Фиренца“ от 1982 година.

Пак полиция. Пак разговори с Мокси Кастин и специален агент Рос в Ню Йорк. Паркър беше разпитан как така се е озовал в къщата на Дон Раут. Каза им за обаждането от Елдрич. Чак тогава осъзна, че никой не е уведомил стареца за смъртта на сина му. Когато му се отвори свободна минута, той реши сам да го направи, но никой не вдигаше.

„Може би вече знае“, помисли си Паркър.

Паркър не скри нищо от полицията, защото всъщност нямаше почти нищо за криене. Рядко се бе озовавал в такава ситуация. Беше свикнал да говори уклончиво, да премълчава и да лъже. Възможността да бъде относително честен го безпокоеше.

Валеше суграшица, която бавно се обръщаше в сняг. Тялото на Колекционера още лежеше на земята, покрито с чаршаф, докато най-после решиха, че е време да го откарат. Паркър го проследи с поглед. В крайна сметка полицаите сметнаха, че той също може да си върви, но Паркър не бързаше да си тръгне. Струваше му се, че се е провалил. Беше заобиколен от парченцата на пъзела, но не можеше да ги сглоби в едно цяло. Още не знаеха къде е Еклънд. Мишел Сулиер беше мъртва. Поне Тоби Тейър беше жив. А семейство Бъкнър - домакините на съзаклятническата среща, която беше завършила с четири трупа или дори пет, ако този на Мишел Сулиер също бе свързан с тях - просто бяха изчезнали от радара.

Всички разследвания имат своята енергия. Някои се водят от следователите, други влачат следователите подир себе си и се разгръщат под влиянието на фактори, независими от хората, търсещи отговор. За Паркър това се оказваше тъкмо такова разследване: имаше чувството, че непрекъснато се движи с крачка назад. Така беше от самото начало; още откакто Рос реши да скрие истинската причина за интереса си към Еклънд.

Той стоеше под снега. Снежинките се стелеха като късчета хартия; като останки от велик архив, който светът никога нямаше да познае, въртяха се и падаха на земята, за да затрупат изчезналите и мъртъвците, жертви на вярата, че някога в миналото е била сключена сделка за спасение от вечно проклятие.

Белиал. Според Елдрич това беше името на силата, с която твърдеше, че е общувал Питър Маг. Белиал: най-справедливият паднал ангел, по-справедлив от самия Луцифер. Белиал: ангелът на враждата, демонът на лъжите. Питър Маг бе казал на последователите си, че е сключил сделка с дух, и благодарение на нея те няма да бъдат наказани за греховете си. Единственото, което бе поискал този дух в замяна, бе повече кръв. Спокойствието на поколенията трябваше да се откупи с живота на други хора. Само че сделката бе сключена с дух, който живееше от измамата, следователно, и тя самата почиваше на измама. Дали Белиал наистина съществуваше, нямаше никакво значение. Важното бе, че Питър Маг бе успял да убеди последователите си в неговата обективна реалност и поколения техни потомци бяха убивали, за да предпазят себе си и предците си.