Джон Коннолли - Игра на духове

Из къщата на Дон Раут сновяха мъже и жени и разнищваха тайните на живота му. Паркър виждаше за кратко силуетите им, напомнящи на призраци зад завесите. Остави ги да си вършат работата и потегли на север.

Двама заместник-шерифи останаха до тялото на Стивън Лий. Майка му беше изведена от малката им къщичка в съседство. Когато я настаниха в полицейската кола, от която се виждаше трупът на сина ѝ в другия край на бунището, тя каза само една дума:

- Убийци.

Снегът валеше върху служителите на реда. Ако останеха там още дълго, трябваше някой да отбележи местоположението им с оранжев кол, за да се намерят по-късно в преспите.

- Отврат - каза единият, бърчейки нос срещу една от колите.

- Какво искаш - отвърна другият, - „Фиренца“. Сестра ми имаше такава. Пълен боклук.

- Не, имам предвид, че мирише.

Те се приближиха. Колата нямаше прозорци и вътре изглеждаше празна, но багажникът беше заключен. По-възрастният заместник-шериф намери отключващия механизъм и го отвори.

Ето че поне Джейкъб Еклънд се намери.

Темпото на арестите нарастваше. Естър и Алън Шеруд бяха задържани с буса си на път към канадската граница. Целта им ставаше пределно ясна от канадските долари и пътеводителите за Квебек, които бяха открити в багажа им. В рамките на часове всички, присъствали на злополучната среща в дома на семейство Бъкнър, с изключение на самите домакини, бяха задържани за разпит заедно с децата си, приятелите на децата и най-беглите им познати дори.

Отговорите на близките роднини на Бъкнърови бяха достатъчно сходни, за да предизвикат не без основание подозрение у следователите, че заедно са съчинили историята. Дори майката на Стивън Лий твърдеше, че няма никаква представа нито как тялото на Джейкъб Еклънд се е озовало в багажника на автомобил в семейната автоморга, нито за връзката между сина ѝ и смъртта на частния детектив, нито дали е възможно откриването на трупове на същото място да се окаже по-често събитие, отколкото би било редно.

Въпреки всичко везните се накланяха срещу Братята и в този свят, и в отвъдния. Питър Маг беше сключил кървава сделка, но дългът трябваше да се плаща от всички поколения в рода му. Ала четирима от неговите потомци - Дон Раут, Ричард, Самнър и Стивън Лий - вече бяха мъртви, и не се знаеше колко от останалите ще се намерят зад решетките.

Слабост. Уязвимост.

Хищниците кръжаха отгоре.

Тоби Тейър се събуди в болничното легло. Пръстите на ръцете и краката му бяха изтръпнали. Той го отдаде на моментното си състояние, докато не чу непознат момичешки глас, който прошепна:

ела да видиш

Той затвори очи и тръгна след нея.

Тейър отново се озова в града на сенките, но този път беше различно. Улиците бяха пусти, макар да усещаше движение зад затворените врати и спуснатите кепенци.

Пред него се възправяше крепостта на Братята: самотна, заобиколена от изпепелена земя. Наоколо имаше много хора, предимно мъже със сивкава, сбръчкана като изгнил плод кожа, и няколко жени, въпреки че за всички тях полът отдавна нямаше значение. Стояха, без да мърдат, вперили очи в крепостта, и чакаха.

Тейър потрепери. Беше студено. Дъхът му приличаше на дим от невидим огън.

До него се появи едно момиче. Приличаше на дете и говореше като дете, но очите ѝ бяха много стари. Тя го хвана за ръка. Кожата ѝ беше топла. Тейър спря да трепери.

- Кои са те? - попита.

опустелите

- Защо са тук?

онзи, когото мразеха, е мъртъв

Един от Опустелите сякаш чу думите ѝ и погледна назад. Кухите гнезда на очите му приличаха на дупки, изровени в калта.

но без него са изгубени

- И искат да отидат при другите?

не

искат да ги накажат

Опустелите тръгнаха срещу крепостта.

Кърк и Сали успяха да стигнат до бунгалото на Джейкъб Еклънд още по тъмно и Кърк счупи един прозорец, за да могат да влязат. Бяха научили за съществуването на това място от самия му собственик, докато настояваха да разберат предназначението на всеки един от ключовете на ключодържателя му, така че Дон Раут да може спокойно да проникне в дома му. Бунгалото беше обзаведено скромно. С малка кухня до дневната, спалня и баня, а отзад имаше тухлена пристройка, облицована с дървена ламперия, заета само от едно помещение с тоалетна в единия ъгъл, душ от едната страна и канал на пода. Там нямаше нищо друго и миришеше на белина. Напомняше на затворническа килия.

Въпреки че и двамата не бяха гладни, знаеха колко важно е да пазят силите си, така че Кърк приготви боб с наденички от запасите в кухнята. В бунгалото нямаше телевизия и интернет връзка и още не знаеха, че тялото на Еклънд вече е било открито в автоморгата на Стивън Лий, но Кърк, така или иначе, беше наясно, че не могат да останат тук задълго. Щяха да се наспят, да се запасят с провизии и да направят всичко възможно да променят външността си, преди да продължат нататък.