Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Един генеалог можеше да спечели добри пари, ако прекара тук повечко време, ровейки се из градските регистри на новородените и починалите, и някои наистина бяха стигали чак до този северен край, за да проучват историята на селището. Посрещаха ги любезно и им оказваха известно съдействие, но всичките до един си тръгваха леко неудовлетворени. Празноти в градските архиви не позволяваха да се направи пълно и задълбочено изследване и установяването на връзка между заселниците в Проспъръс и техните предци в Англия се оказваше по-трудно от очакваното, защото, както изглежда, семействата, които се бяха отправили към бреговете на Новия свят, бяха напуснали острова целокупно, оставяйки след себе си незначителен брой неприсъединили се към тях роднини, ако изобщо бе имало такива.

Разбира се, подобни спънки едва ли бяха непознати за историците, любители или професионалисти, но при все това бяха обезсърчаващи, така че след време на град Проспъръс започна да се гледа като на задънена улица за генеалогията, което пък бе добре дошло за неговите жители. В тази част на света те не бяха единствените, които предпочитаха спокойствието им да не бъде нарушавано от външни хора. Това бе и една от причините, накарали предците им да навлязат толкова далече във вътрешността на страната, сключвайки договори с коренното население, които в повечето случаи се оказваха трайни и създаваха на Проспъръс репутацията на благословен от Бога град, при все че жителите му отказваха да споделят с други хора своето видимо благополучие, изпратено свише или не. В Проспъръс не канеха и не посрещаха много радушно нови жители без точно определени връзки е най-северната част на Англия, а до края на деветнайсети век се мръщеха на браковете извън първоначалните родови линии. Нещо от онзи самонадеян пионерски дух се беше предало през поколенията и на днешните жители на града.

Сега в „Пиърсънс Дженерал Стор“ се сменяха карти и се правеха залози. Играеше се покер на дребни стотинки в най-буквалния смисъл и рядко имаше вечер, в която някой от участниците да се прибере вкъщи с олекнал или натежал с повече от долар-два джоб. Все пак добрите карти осигуряваха правото да се перчиш до края на седмицата и се бе случвало компаньоните картоиграчи на Бен Пиърсън няколко дни да не влизат в магазина му, за да дадат възможност на победоносното му настроение да се поохлади.

- Вдигам с десет цента - каза Колдър Айтън.

Колдър бе работил редом с Бен Пиърсън близо половин век и му завиждаше за косата. Той притежаваше малък дял от акциите на магазина, вследствие на кратък период на финансово съперничество в средата на миналия век, когато някои жители на града бяха допуснали вниманието им да бъде отклонено - от войната и от всичко останало - и за известно време бяха изоставили добрата стара предпазливост с надеждата след време напълно да забравят за нея. Но скоро бяха разбрали колко е глупаво да се мисли така и по-възрастните бяха запомнили много добре този урок.

Томас Соулби сви устни и хвърли хладен поглед към Колдър. Колдър рядко качваше с повече от десет цента, ако нямаше поне кента, и бе метнал монетата толкова бързо, че със сигурност държеше флеш или нещо още по-силно. Те винаги играеха с еднооки поп и валета като жокери 5 5 Поп каро, вале пика и вале купа, които са изобразени на картите в профил. В покера с тях могат да се заместват само аса и липсваща карта за кента. - Бел. прев. , освен това бе мярнал от ръката на Колдър да наднича и дама пика - Томас не смяташе за измама, ако някой е достатъчно невнимателен да покаже картите си на всички. Едно време, когато участваше в корпоративните машинации, тъкмо това му беше помогнало да стане добър бизнесмен. Сграбчваш всяка попаднала ти възможност и я изцеждаш докрай.

- Аз излизам - каза Люк Джоблин.

Шейсетгодишен, той беше най-младият от четиримата, но също така и най-влиятелният. Семейството му беше в търговията с недвижими имоти още откакто пещерният човек бе погледнал свой събрат и си бе казал: „Брей, неговата пещера е много по-голяма от моята. Питам се дали ще се сети да се изнесе. Ако пък не се сети, ще го пречукам и пак ще му взема пещерата“. В този момент някой праисторически Джоблин може би бе надушил възможност да спечели проценти от сделката и едновременно с това да предотврати кръвопролитието.

Сега Люк Джоблин имаше грижата недвижимите имоти в Проспъръс да остават в ръцете на подходящите хора, също както баща му, дядо му, прадядо му и прапрадядо му преди него. Люк Джоблин познаваше щатските разпоредби, касаещи градоустройството и ползването на земята, днешните и предишните - нищо чудно, след като бе помагал при написването на повечето от тях - и най-големият му син бе общински инспектор по градоустройството и строителството. Джоблинови имаха по-големи заслуги от всички останали семейства за запазването на уникалния характер и облик на Проспъръс.