Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Не, не бих казал.

Рейчъл се засмя.

- Не би казал, нали? Хайде, изчезвай.

Затворих. Мейси бе спряла малко встрани, за да не ми пречи. Сега приближи, сложи листовете на масата и седна.

- Можеш да го прочетеш, но не ти го оставям, нали?

- Ясно.

Беше докладът на патолога за аутопсията на Джуд. Сигурно щях да получа разрешение да го погледна и в кабинета по съдебна медицина, но това ми спестяваше труда да пътувам до Огъста.

Въжето, използвано за обесването, беше памучно, вързано на примка с възел в областта на тила. Влакна и остатъци от въжето бяха намерени на близката маса, наред със следи от рязане по дървото, вероятно с остър нож.

- Намерихте ли нож на мястото? - попитах.

- Не, но може да е бил при другите вещи, които са взети.

- Предполагам.

Трупно вкочаняване и трупни петна на двата крака, дисталните части на горните крайници и областта около кръста над линията на колана. Двете очи полуотворени; конюнктивата кървясала, роговицата мътна. Устата полуотворена, езикът изплезен.

Преминах към следата от примката. Патологът беше установил, че тя обгръща целия врат, с изключение на малко разстояние под възела, и че съответства на тежестта на тялото. Минавала назад, нагоре и към тилната област. Била малко по-широка от лявата страна на врата, отколкото от дясната, но само с около половин сантиметър. Дисекцията на врата не показала никакви фрактури на щитовидния хрущял или подезичната кост, често срещани при насилствено удушаване, което като че ли изключваше възможността Джуд да е бил нападнат. Също така липсвали и екстравазации -причинени от насилие кръвоизливи в областта на врата. Патологьт бе стигнал до извода, че причината за смъртта е асфиксия, дължаща се на самоубийство чрез обесване с въже.

Единственото друго нещо в този доклад, което заслужаваше внимание, бе списъкът на синините, белезите и драскотините по тялото на Джуд. Те бяха достатъчно много, за да ме накарат да изстена. И сякаш за да направи ситуацията още по-сложна, Мейси плъзна към мен още един лист хартия. Бе цветно копие и качеството му не беше особено добро. Но трябваше да съм благодарен и на това, като се има предвид, че двете снимки на него показваха нараняванията, които Джуд бе получавал през годините. Падания, сбивания, побои: всичко това отбелязано на картата от кожа и плът и скрито под дрехи на манекен от магазините за облекла втора употреба. Всеки, който е достатъчно тъп, за да си въобразява, че животът на улицата в Портланд е един вид финансирана от щата ваканция на открито, би трябвало да види фотографията на торса и крайниците на Джуд, за да се върне в реалността.

- Патологьт казва, че някои са скорошни, но повечето са доста стари - каза Мейси. - Един-два може да са получени в часовете преди смъртта му. Тези тук са интересни.

Тя посочи с пръст белезите по горната част на лявата и дясната му ръка.

- Какво представляват?

Мейси ми подаде трети, последен лист. Тя имаше усет за драматизъм. Снимките показваха увеличения на белезите.

- Изглеждат като следи от стискане - казах, - сякаш някой го е държал здраво откъм гърба.

- Така си помислих и аз - потвърди Мейси. - Но това не означава, че са свързани със смъртта му. Става дума за човек, който е бил бит редовно.

- Ще поразпиташ ли?

- Нямах такива намерения, докато не се появи ти. Все още мисля, че сам е отнел живота си, но ще се съглася, че повдигаш достатъчно въпроси, за да ме накараш отново да се запитам защо го е направил. Но може да е полезно, ако успеем да открием съдържанието на раницата му и най-вече да поговорим с човека, който се е обадил по телефона. Не се знае какво още може да научим.

- Разпитахте ли наоколо?

- Никс опита, доколкото беше възможно. Ако някой знаеше нещо, просто си замълча. Но ако бях попаднала на мъртвец, бях преровила вещите му и бях откраднала малкото пари, които е имал, навярно и аз щях да си замълча.

Мейси събра фотокопията и допи кафето си.

- Значи, напоследък работиш много про боно, а?

- Не, но казват, че било добре за душата.

- И затова ще продължиш да се занимаваш с това - за доброто на душата си и защото мислиш, че дължиш на Джуд няколко часа?

- Каквото и да му дължа, не става дума за часове.

- Пазиш ли още номера ми?

- Да.

- Хубаво. Мислех, че може да си го загубил, като не се обаждаш и прочие.

- Съжалявам за това.

- Не съжалявай. Беше хубав обяд и ти го плати.

- Така е, но трябваше да ти се обадя. Не знам защо не го сторих.

- Аз знам - каза тя. - Поради същата причина, поради която не се обадих и аз. Животът. Смъртта.