Джон Коннолли - Вълкът през зимата

„Ръски“ бе институция в Портланд, отваряше рано и сервираше храна до късно. Барът отдавна събираше хората, чието работно време им дава възможност да закусват, когато им скимне, поради което сервираше закуски през целия ден. В неделя той беше магнит за редовните посетители, включително ченгетата и пожарникарите от всички околни селища, притежаващи добри пътни комуникации с Портланд, на които им трябва тъмно и приветливо кътче, където да убиват следобедите. Той можеше да се похвали с дартс, с приличен джубокс, с недостатъчно места за сядане и никога не се променяше. Беше това, което е: бар в покрайнините, където цените бяха по-добри от храната, а храната бе хубава. Когато отидох при нея, Мейси седеше до прозореца, пиеше и си бъбреше с патрулен полицай на име Теръл Никс. Познавах малко Никс, защото единият от братята му беше ченге в Скарбъро. По моя преценка Никс наближаваше петдесетте и навярно вече мислеше за пенсиониране. Косата му оредява-ше и лицето му бе придобило измъчено и разочаровано изражение. В чинията до него се виждаха остатъци от специалното махмурлийско меню - месна яхния, препечени филийки, яйца и пържени картофи, ала нямаше вид на човек, който се мъчи да се пребори с последствията от тежка нощ. Очите му бяха будни и ясни, погледът му навярно стигаше чак до лелеяното пенсиониране.

Мейси изглеждаше като Мейси: дребничка, мургава, с живи очи и винаги готова да се усмихне. По дяволите. Опитах се да си спомня защо не ѝ се бях обадил. О, да. Животът, каквото и да беше това. И отчасти смъртта.

Никс ме видя преди Мейси, тъй като тя седеше с гръб към вратата. Побутна я по левия крак с дясната си обувка, за да я предупреди. Не изглеждаха като две ченгета, между които има нещо, а просто като две ченгета, чиито пътища случайно са се пресекли в „Ръски“, където пътищата на ченгетата се пресичаха непрекъснато. Впрочем жената на Никс би го скопила и би оставила кръвта му да изтече, преди да украси капака на колата си със съответните атрибути, ако до ушите ѝ стигнеше дори само намек, че друга жена се интересува от него. Да не говорим, че братът на Никс бе женен за сестра на жена му. Цялата фамилия би помогнала да хвърлят трупа му в блатата край Скарбъро.

- Чарли - каза Никс. - Детектив Мейси, познаваш ли Чарли Паркър, нашия прочут частен детектив?

Първоначалната изненада на Мейси от моето появяване премина в крива усмивка.

- Да, познавам го. Веднъж обядвахме заедно.

- Сериозно?

- Господин Паркър така и не се обади за втора среща.

- Сериозно? - каза отново Никс. Изцъка като разочарована даскалица и отсъди: - Ужасно!

- Невъзпитано - допълни Мейси.

- Може би е дошъл да поправи грешката си.

- Не виждам цветя.

- Винаги може да поръча по едно питие.

- Това става - рече Мейси. Не бе свалила очи от мен, откакто влязох. Не флиртуваше, но се забавляваше.

- Е, щом не е дошъл да се извини, задето те е чупил, тогава защо е тук?

- Да, защо си дошъл? - попита Мейси.

- Да сервира неприятности в нечия чиния - каза Никс.

- Ще сервираш ли неприятности на някого? - попита Мейси.

- Не, ако зависи от мен - казах аз, доволен да взема най-сетне думата, след като Никълс и Мей 13 13 Майк Никълс и Илейн Мей - известни американски комици. - Бел. прев. спряха да си поемат дъх. - Имах един-два въпроса по случая „Джуд“. Името ти се появи във връзка с него.

Никс и Мейси размениха погледи, но Никс остави на нея да отговори, ако реши. В края на краищата тя бе детективът.

- Светът е малък - каза Мейси.

- Нима? - отвърнах аз.

- Никс бе първият, който отиде на местопроизшествието. И няма „случай Джуд“. Освен ако ти си на друго мнение - добави тя.

- Беше си хубаво чисто обесване - каза Никс и аз знаех какво има предвид. Човек поемаше тези случаи, когато се появят. Те бяха просто писане на доклади и почти нищо повече.

Посочих бутилките им, в които беше останала главно пяна.

- Искате ли по още една?

Никс пиеше „Милър Хай Лайф“. В „Ръски“ имаше нещо, което караше хората да пият странни неща, като „Хай Лайф“. Мейси беше на „Ролинг Рок“. И двамата се съгласиха да похарча парите си за тях и Никс се зачуди на висок глас дали черпенето с бира няма да мине за втората ми среща с Мейси. Не удостоих с внимание изложения асортимент фъстъци и поръчах бирите, плюс една „Ролинг Рок“ и за мен. Опитах се да си спомня кога за последен път си бях поръчвал „Ролинг Рок“, но не можах. Подозирах, че може да е било, когато съм се опитвал да излъжа за възрастта си с фалшива лична карта.