Нищо. Би си мълчало. Тъкмо затова двамата с Ерин оставяха най-често вратите отключени и отиваха да си вършат работата. Ако момичето бе заловено, можеха да отричат.
- Как се случи това? - попита Морланд.
- Вината е моя - отвърна Ерин. - Оставих вратата отключена. Не беше нарочно. Понякога, когато знаех, че е заспала, само слагах резето, оставях белезниците да висят свободно на механизма. Но бях уморена и мисля, че може да съм забравила да сложа катинара и резето да не е било съвсем на мястото си. Може да го е отместила от вътрешната страна. Намерих парче плат на пода, което може да е използвала. Вероятно го е откъснала от нощницата си.
- Откъде е знаела, че не си заключила вратата? - попита Соулби.
„Проклет да си - помисли си Хари. - Винаги съм имал чувството, че си прекалено умен, и това не е от полза за никого.“ Соулби, това жалко копеле, напомняше на Хари стар щъркел - само човка и крака.
- Нямам представа - отвърна Ерин. - Предполагам, че никога не е спирала да опитва. Сигурно е опитвала вратата всеки път, след като изляза от стаята, и този път ѝ е провървяло.
- Провървяло ѝ, значи? - каза Морланд.
Той си позволи лека усмивка.
- Покажи ми вратата. Обясни ми всичко още веднъж.
Слязоха в мазето и Ерин му показа килията, резето и катинара. Точно както беше му казала, на пода имаше парче бял плат, зацапано със смазка от резето. Морланд го разгледа и започна да премята катинара в ръцете си.
- Влизай вътре - нареди той на Ерин.
- Какво?
- Хайде. Влизай в килията. - Подаде ѝ парчето плат. - И вземи това със себе си.
Тя се подчини. Началникът на полицията затвори вратата след нея и сложи резето, но не го заключи с катинара. Каза:
- Сега отвори.
Слюнката в устата на Хари пресъхна. Би се молил, но отдавна беше престанал да вярва в Бога. Можеше да представи множество аргументи, изключващи възможността да има благосклонно божество, което бди над човечеството, и един от най-силните бе, че Проспъръс продължаваше да съществува.
След няколко опита Ерин успя да промуши парцала през процепа между вратата и рамката над резето. Нямаше обаче никакъв начин да издърпа обратно другия край. Хари затвори очи. Това бе краят.
През процепа се подаде тънка дървена треска, закачи платнената лента и я дръпна назад към вътрешната страна на вратата. Ерин започна бавно да я дърпа насам-натам. Резето помръдна - не много, но помръдна. С малко постоянство, щеше да е само въпрос на време, докато успее да отвори вратата отвътре, точно както твърдеше, че е сторило момичето.
Морланд се бе втренчил в Хари. Хари знаеше, че въпреки онова, което бе видял с очите си, началникът на полицията не вярва особено на казаното от Ерин. Ако очакваше обаче Хари да се пречупи, щеше да остане разочарован, освен ако не прибегне до изтезания, а дори Морланд едва ли би паднал толкова ниско.
- Пусни я да излезе - нареди той на Соулби и Соулби дръпна резето.
Ерин излезе от килията, зачервена, но тържествуваща.
- Откъде взе треската? - попита Морланд.
- Беше на пода до леглото на момичето - каза тя. - Видях я, докато се опитвах да си представя как ли го е направила.
Тя му подаде боровата треска. Той я опипа, после отиде до леглото и намери мястото, от което беше откъртена.
- Изглежда нова - каза той.
- Момичето е избягало едва преди час - отвърна Ерин.
- Аха. - Началник Морланд хвана треската с двете ръце и я счупи на две. Това бе първата външна проява на гнева, който изпитваше.
- Още не сте ни казали дали сте я намерили - обади се Хари.
- О, намерихме я, разбира се.
- Къде е?
- В багажника на колата ми.
- Тя...
- Какво тя?
- Тя... мъртва ли е?
Морланд не отговори веднага. Затвори очи и изтри лицето си с дясната ръка. Раменете му се отпуснаха. В този момент Хари разбра, че са вън от опасност, засега.
- Да, мъртва е - каза накрая Морланд. - Само че не умря, както се очакваше. Имаш ли лопата?
- Да - отвърна Хари. - В бараката ми за инструменти.
- Добре. Защото ще ми помогнеш да я заровя.
Имах билет за полета на „Ю Ес Еъруейс“ в 8,55 вечерта от Филаделфия, ако реша да го използвам, ала си давах сметка, че ако опитам да стигна навреме за него, това ще завърши или с катастрофа, или с известие за глоба за превишена скорост. Нито една от двете възможности не ми се нравеше особено, затова смених резервацията за 9,30 сутринта на другия ден и отседнах в мотел близо до „Бартрам Авеню“. Вечерях в бар, в който храната бе почти толкова лоша като онази, която можеш да си купиш на улицата, но не ме беше грижа.
Читать дальше