Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Коннолли - Вълкът през зимата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Прозорец, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вълкът през зимата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вълкът през зимата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Градчето Проспъръс в щата Мейн се радва на благоденствие във времена, когато всички останали трудно оцеляват. Жителите му са заможни, а бъдещето на децата му – обезпечено. Проспъръс отбягва чуждите хора, но се грижи добре за своите. Всичко там се върти около старата черква, пренесена от Англия камък по камък от основателите на селището преди няколко века. Но един мъртъв бездомник и изчезналата му дъщеря привличат в Проспъръс неумолимия частен детектив Чарли Паркър, спохождан от духовете на своите убити близки. Паркър е опасен мъж. Действията му се направляват от състрадание, ярост и желание за мъст. В негово лице градчето и неговите закрилници срещат заплаха, многократно по-голяма от всяка друга в дълголетната им история, а в лицето на добре устроените и защитени жители на този малък град в щата Мейн Паркър ще се сблъска с най-злонамерените си противници. Чарли Паркър трябва да умре, за да може Проспъръс да оцелее – Проспъръс и тайната, скрита под старата черква...

Вълкът през зимата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вълкът през зимата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Нищо. Би си мълчало. Тъкмо затова двамата с Ерин оставяха най-често вратите отключени и отиваха да си вършат работата. Ако момичето бе заловено, можеха да отричат.

- Как се случи това? - попита Морланд.

- Вината е моя - отвърна Ерин. - Оставих вратата отключена. Не беше нарочно. Понякога, когато знаех, че е заспала, само слагах резето, оставях белезниците да висят свободно на механизма. Но бях уморена и мисля, че може да съм забравила да сложа катинара и резето да не е било съвсем на мястото си. Може да го е отместила от вътрешната страна. Намерих парче плат на пода, което може да е използвала. Вероятно го е откъснала от нощницата си.

- Откъде е знаела, че не си заключила вратата? - попита Соулби.

„Проклет да си - помисли си Хари. - Винаги съм имал чувството, че си прекалено умен, и това не е от полза за никого.“ Соулби, това жалко копеле, напомняше на Хари стар щъркел - само човка и крака.

- Нямам представа - отвърна Ерин. - Предполагам, че никога не е спирала да опитва. Сигурно е опитвала вратата всеки път, след като изляза от стаята, и този път ѝ е провървяло.

- Провървяло ѝ, значи? - каза Морланд.

Той си позволи лека усмивка.

- Покажи ми вратата. Обясни ми всичко още веднъж.

Слязоха в мазето и Ерин му показа килията, резето и катинара. Точно както беше му казала, на пода имаше парче бял плат, зацапано със смазка от резето. Морланд го разгледа и започна да премята катинара в ръцете си.

- Влизай вътре - нареди той на Ерин.

- Какво?

- Хайде. Влизай в килията. - Подаде ѝ парчето плат. - И вземи това със себе си.

Тя се подчини. Началникът на полицията затвори вратата след нея и сложи резето, но не го заключи с катинара. Каза:

- Сега отвори.

Слюнката в устата на Хари пресъхна. Би се молил, но отдавна беше престанал да вярва в Бога. Можеше да представи множество аргументи, изключващи възможността да има благосклонно божество, което бди над човечеството, и един от най-силните бе, че Проспъръс продължаваше да съществува.

След няколко опита Ерин успя да промуши парцала през процепа между вратата и рамката над резето. Нямаше обаче никакъв начин да издърпа обратно другия край. Хари затвори очи. Това бе краят.

През процепа се подаде тънка дървена треска, закачи платнената лента и я дръпна назад към вътрешната страна на вратата. Ерин започна бавно да я дърпа насам-натам. Резето помръдна - не много, но помръдна. С малко постоянство, щеше да е само въпрос на време, докато успее да отвори вратата отвътре, точно както твърдеше, че е сторило момичето.

Морланд се бе втренчил в Хари. Хари знаеше, че въпреки онова, което бе видял с очите си, началникът на полицията не вярва особено на казаното от Ерин. Ако очакваше обаче Хари да се пречупи, щеше да остане разочарован, освен ако не прибегне до изтезания, а дори Морланд едва ли би паднал толкова ниско.

- Пусни я да излезе - нареди той на Соулби и Соулби дръпна резето.

Ерин излезе от килията, зачервена, но тържествуваща.

- Откъде взе треската? - попита Морланд.

- Беше на пода до леглото на момичето - каза тя. - Видях я, докато се опитвах да си представя как ли го е направила.

Тя му подаде боровата треска. Той я опипа, после отиде до леглото и намери мястото, от което беше откъртена.

- Изглежда нова - каза той.

- Момичето е избягало едва преди час - отвърна Ерин.

- Аха. - Началник Морланд хвана треската с двете ръце и я счупи на две. Това бе първата външна проява на гнева, който изпитваше.

- Още не сте ни казали дали сте я намерили - обади се Хари.

- О, намерихме я, разбира се.

- Къде е?

- В багажника на колата ми.

- Тя...

- Какво тя?

- Тя... мъртва ли е?

Морланд не отговори веднага. Затвори очи и изтри лицето си с дясната ръка. Раменете му се отпуснаха. В този момент Хари разбра, че са вън от опасност, засега.

- Да, мъртва е - каза накрая Морланд. - Само че не умря, както се очакваше. Имаш ли лопата?

- Да - отвърна Хари. - В бараката ми за инструменти.

- Добре. Защото ще ми помогнеш да я заровя.

6

Имах билет за полета на „Ю Ес Еъруейс“ в 8,55 вечерта от Филаделфия, ако реша да го използвам, ала си давах сметка, че ако опитам да стигна навреме за него, това ще завърши или с катастрофа, или с известие за глоба за превишена скорост. Нито една от двете възможности не ми се нравеше особено, затова смених резервацията за 9,30 сутринта на другия ден и отседнах в мотел близо до „Бартрам Авеню“. Вечерях в бар, в който храната бе почти толкова лоша като онази, която можеш да си купиш на улицата, но не ме беше грижа.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вълкът през зимата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вълкът през зимата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Катлийн Удиуиз - Роза през зимата
Катлийн Удиуиз
Джон Коннолли - Жнецы
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Гнев ангелов
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Рожденные убивать
Джон Коннолли
Джон Коннолли - The Dirty South
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Песен на сенките
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Черният ангел
Джон Коннолли
Джон Коннолли - Дарк Холоу
Джон Коннолли
Отзывы о книге «Вълкът през зимата»

Обсуждение, отзывы о книге «Вълкът през зимата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x