Мэтью Рейли - Трите тайни града

— Хвърли оръжието, капитан Найт — каза Съни.

— Познаваме ли се? — попита Алойзиъс.

— Не, но аз те познавам — каза Съни. — Ти пипна мой приятел по време на поръчка миналата година, много извратен, но надежден контрабандист от Кабул, който ми осигуряваше американско оръжие. Прибра наградата за главата му и така прекъсна доставките ми.

Алойзиъс остави пушката на земята и каза:

— Бих казал, че съжалявам, но всъщност не съжалявам.

Джак отстъпи назад, когато двете мутри на Малик се качиха по широките стъпала, насочили оръжия към него и Алойзиъс. Те също приличаха на пакистанци и носеха бронежилетки.

— Срещнах майка ти в Карачи — каза Съни Малик на Джак. — Хареса ми. Енергична и борбена. Следващия път, когато я видя, ще се погрижа да й кажа, че съм те застрелял като куче. После ще убия и нея.

Джак забеляза, че Малик си остана при входа. Имаше чувството, че пакистанецът предпочита да стои по-далече от евентуални капани около олтара.

— Вземете тризъбеца — нареди Малик на хората си.

Първият грабна златния Боздуган и го вдигна.

Джак зачака.

Алойзиъс зачака.

Съни Малик зачака.

Нищо не се случи.

Мутрата се ухили…

…и капанът се задейства.

Нахлу в камерата през вървящата под наклон шахта близо до върха на купола.

Морска вода.

Същински порой.

Водата се сипеше с грохот около Джак и Алойзиъс, изливаше се в камерата с такава свирепа сила, че събори втората мутра на Съни.

Долу Съни Малик се обърна, когато още вода нахлу от тунела зад него и го блъсна толкова силно в коленете, че също го събори.

Вода нахлуваше от широката квадратна дупка в тавана близо до шaxтaтa със стълбата.

Алойзиъс Найт не беше от хората, които пропускат възможности.

Щом капанът се задейства и водата започна да нахлува в камерата, той срита пушката си, която отскочи от гpoбa и се озова в ръцете му. Застреля oт упор мъжа с Боздугана, който се беше разсеял от внезапната промяна.

Мъжът полетя във въздуха от изстрела — но бронежилетката му спаси живота.

Пакистанецът падна по стъпалата и пльосна във водата, останал без въздух, но жив, а Алойзиъс Найт остана прав на платформата, стиснал пушката в едната си ръка… и Боздугана в другата.

Джак също не остана бездеен — по свой начин.

Опитваше се да разгадае капана.

Умът му сглобяваше картината.

Водата нахлуваше от шахтата в тавана. И заедно с водата от прохода бързо пълнеше камерата. Вече достигаше до бедрата им и покриваше първото стъпало на платформата.

За милисекунди умът на Джак направи няколко дедукции:

"Махането на Боздугана е освободило някаква преграда в шахтата и е позволило на водата да нахлуе.

Какво следва?

Входният тунел ще се наводни изцяло.

После и камерата.

Отвесната шахта също.

И всички ще се удавим".

Водата се надигаше бързо и вече достигаше второто стъпало.

Другият човек на Съни газеше отчаяно във водата към тунела, като се мъчеше да устои на силното течение и да спаси живота си. Мина покрай все още коленичилия Съни, който очевидно беше изгубил оръжието си от внезапния напор на водата.

Докато гледаше как камерата се пълни, Джак осъзна, че странните бразди по стъпалата забавят надигането на водата. Без тях тя щеше да напълни камерата много по-бързо.

И тогава видя нещо.

Най-горното стъпало на платформата беше точно на нивото на тавана на прохода.

За всички останали това беше подробност без никакъв смисъл, но за Джак Уест-младши тя бе жизненоважна.

— О, не… — промълви той.

Вдигна глава към плочата с Медуза в най-горната точка на купола и погледът му се спря…

…върху малките сиво-черни камъчета в очите й.

Сиво-черни.

От онази сива материя, сивия камък, горгонския камък. Прахта, създаваща течния камък.

— Пазен от Медуза… една от горгоните — каза Джак на глас. Прочутата митична сила на Медуза изведнъж се оказваше съвсем истинска. — Погледът й превръща хората в…

И внезапно осъзна ужасяващата природа на капана в камерата.

В ума си видя другата плоча с Медуза, закрепена за тавана на входния тунел.

Целта на нахлуващата вода не беше да ги удави.

Първо щеше да напълни тунела, който беше висок точно колкото горното стъпало на платформата.

Така входът щеше да бъде изцяло потопен…

…благодарение на браздите в стъпалата, и поне за няколко минути в камерата щеше да се образува езеро около платформата и гроба върху нея…