Мэтью Рейли - Трите тайни града

И Сфинкса държеше Лили. Джак се надяваше, че дарбата и ще я пази жива. Надяваше се.

Помисли си за трите оръжия.

Орландо разполагаше с две от тях — Меча, Екскалибур, и Шлема на Хадес. Третото оръжие, Тризъбецът / Боздуганът на Посейдон, трябваше да бъде намерено. При това бързо.

— Но той изглежда изгубен още в древността — каза Хадес на Джак. — Как можеш да се надяваш да го намериш бързо, след като толкова много други са се провалили?

— Историята ни оставя следи, трохи, случайни късчета сведения — отвърна Джак. — Някой в някакъв момент в миналото е писал за Боздугана и последния му дом. Опитът ми показва, че не количеството на проучванията ти помага да намериш нещо, а качеството — откриването на правилни следи. Всъщност на две. Те може да са били написани преди векове, но ако намериш две сведения за нещо и можеш да ги свържеш и ако им позволиш да ти помогнат да се насочиш към целта си, — тогава можеш да се справиш за ден в нещо, в което други са се проваляли столетия наред.

— Тоест трябва само да намериш две следи в планина исторически данни — посочи Хадес.

— Да — отвърна Джак. — За щастие, наличието на хора като теб и мен с богат исторически опит помага.

И така, с помощта на Алби и Хадес Джак се захвана със сериозно проучване, включващо много четене до късно през нощта, което в крайна сметка го доведе тук, на Санторини.

СКАЛИТЕ НА ИЯ

САНТОРИНИ, ГЪРЦИЯ

30 НОЕМВРИ, 12:00

Яркото обедно слънце обливаше с лъчите си остров Санторини.

Джак примижа към множеството бели хотели и къщи, спускащи се на каскада по дивите скали на Ия пред него.

Санторини, Света Ирина или Тера, както е бил известен на древните гърци, е един от така наречените Цикладски острови.

В действителност той представлява гигантски запълнен с вода кратер, образуван при едно от най-големите вулканични изригвания на всички времена — минойското, случило се някъде между 1650 и 1550 година пр.н.е. Разтърсващото земята изригване довело до срутването на две части от калдерата, при което водите на Средиземно море нахлули в нея.

Днес от вулкана е останал прекрасен остров във формата на обърнато С и тристаметрови отвесни скали, издигащи се около широката седем километра централна лагуна.

Островът е много популярна туристическа дестинация. Всеки ден над десет круизни кораба спират в лагуната. По стръмните скали на острова могат да се видят пръснати параклиси, къщи и хотели (много от които са издълбани в камъка в търсене на хлад), като почти всички са боядисани в бяло. Някои от параклисите са украсени с характерни небесносини куполи.

Всички тези постройки сякаш се търкалят безредно по склоновете, без да достигнат водата, тъй като долните нива на скалите са вертикални и нестабилни. Ронещи се стъпала и опасни стари стълби водят до малкото кейове и докове в подножието на скалите.

В момента Джак и Алойзиъс стояха на един от тези кейове и гледаха нагоре.

Докато търсеше Боздугана на Посейдон, Джак бе преровил какви ли не сведения за бога на морето, тризъбеца му и местата, посветени на него.

Сред тях изпъкваше едно сведение на прочутия гръцки историк Херодот, написано през 430 г. пр.н.е. В него ce твърдеше, че "великият боздуган на Господаря на моретата е погребан с него в гробница, пазена от сина му и прокълнатата му любима".

— Кой е бил синът на Посейдон? — попита Алойзиъс.

— Тритон — отвърна Джак. — Синът на Посейдон се е наричал Тритон. Сравнително второстепенно и малко известно божество. В митовете винаги е описван като мъжка русалка — човек с опашка на риба.

— А прокълнатата му любима?

Джак присви очи.

— Това е съвсем друга история. Тя била прочута жена, една от най-прочутите в цялата митология. Името й е Медуза.

— Мацката със змиите вместо коса ли? — попита Алойзиъс. — Онази, която превръщала xopaтa в камък, когато я погледнели?

— Същата — отвърна Джак. — Една от трите горгони. Макар че ако трябва да сме честни, може и да не е била свирепото чудовище, което описват митовете.

— Как така?

— Ами първо, Медуза не е била винаги грозна. Според гръцките текстове тя била прекрасна млада девица. Но била прелъстена от Посейдон и двамата правили любов в храма на Атина, с което разгневили богинята. Като наказание Атина превърнала Медуза в ужасна грозница с набръчкано лице и змии вместо коса. И наред с това й дала онази способност да вкаменява хора, която лишила Медуза от всякакъв контакт с хората.