Мэтью Рейли - Трите тайни града

Джак погледна Алойзиъс.

— Модерната интерпретация на този мит може да бъде, че след като преспала с Посейдон, младата Медуза пипнала някакво кожно заболяване, вероятно проказа, и била прогонена от тогавашната царица, вбесената жена на Посейдон, чието име било Атина.

По време на нощното си проучване Джак беше проследил сведението на Херодот, но не бе успял да намери други споменавания за подобна гробница или местоположението и. Каза на Алби и Хадес от какво се нуждае и те продължиха търсенето.

И много след полунощ Хадес му намери нещо. Писмо от венециански благородник, посетил Светите земи през 1204 година, по времето на Четвъртия кръстоносен поход.

Писмото беше до жената на благородника във Венеция и в него се казваше:

Джак нямаше как да пропусне това.

В един от тези храмове долу при морето има напукано изображение на мъж с рибешка опашка и страховит образ на Медуза със змии вместо коси.

Тритон и Медуза.

Той погледна Хадес.

— Две сведения, привидно нямащи нищо общо помежду си, с разлика във възрастта хиляда и шестстотин години. И в двете се говори за древна структура с изображение на входа. Благодаря, Антони, току-що ми даде втората следа, която ми трябваше.

След десет минути Джак и Алойзиъс вече летяха за Санторини.

ГРОБНИЦАТА НА ПОСЕЙДОН САНТОРИНИ, ГЪРЦИЯ

Намериха входа на гробницата в най-северната точка на Санторини, в стръмна клисура под село Ия.

Когато видя очукания каменен вход на малкия храм, Джак веднага разбра защо така и е останал неоткрит.

Намираше се в пукнатина недалеч от мястото, където вълните се разбиваха в отвесната основа на скалата, създавайки естествена защита. Водата тук беше дълбока, което означаваше, че малките лодки не могат да хвърлят котва. Да се доближиш прекалено до сушата означаваше да се разбиеш в скалите — втора естествена защита.

Но основната защита на древната гробница от изследователи и археолози всъщност беше много по-прозаична.

Боклукът.

Трупан десетилетия боклук — кутии от безалкохолни напитки, столове, врати и мръсни найлонови торби, хвърляни в клисурата от ръба на скалите.

И насред всички тези отпадъци Джак и Алойзиъс намериха входа на храма с изображението на мъжа-русалка и Медуза, а следователно и отдавна изгубената гробница на Посейдон.

След като влязоха в гробницата, се спуснаха по тясна отвесна шахта, изсечена в скалата.

В неравните каменни стени бяха изсечени груби подпори, изпълняващи ролята на стълба. С тяхна помощ слязоха на цели трийсет метра надолу — много под морското ниво според преценката на Джак, — преди да се озоват в хоризонтален тунел.

Тунелът беше абсолютно прав, с перфектно квадратно сечение, и дълъг може би трийсетина метра.

Беше достатъчно висок, за да стоят прави, и достатъчно широк, за да вървят по него рамо до рамо.

Водени от лъчите на фенерите, те пристъпиха в тунела. Джак водеше.

След няколко метра спря и погледна нагоре.

В тавана имаше квадратна дупка, широка колкото прохода.

— Проблем ли има? — попита Алойзиъс.

— В моята работа капаните са обичаен риск — отвърна Джак.

Погледна пода пол дупката за някакъв механизъм, който би могъл да задейства капана, но не откри нищо.

Прескочи участъка под дупката в тавана.

Нищо не се случи.

Нямаше капан. Нямаше смърт.

Алойзиъс сви рамене и го последва.

Точно в средата на прохода откриха на тавана още нещо.

Джак го освети, за да го разгледа.

Кръгла плоча с размерите на чиния, която стърчеше няколко сантиметра от иначе равния таван, подобно на съвременна лампа.