Мэтью Рейли - Трите тайни града

Някъде там се намираше тайният град Ра.

В НЕБЕТО НАД ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ

ИЗТОЧНО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ

30 НОЕМВРИ, 11:00

Седнал в бомбения отсек на самолета на Алойзиъс Найт „Черният гарван", Джак написа съобщение:

Погледна напред към Алойзиъс Найт, докато натискаше копчето за изпращане.

Няколко минути по-късно получи отговор:

Джак потисна смеха си и отиде в пилотската кабина.

— Какво ти е толкова смешно? — попита Алойзиъс Найт.

— Нищо.

— Наближаваме Санторини — каза високият брадат пилот на Найт.

Джак надникна през прозореца.

Под тях имаше огромна залята с вода калдера, известна на света като остров Санторини. Няколко круизни кораба бяха спрели в лагуната в средата на калдерата и изглеждаха миниатюрни на фона на гигантските й извити в дъга отвесни скали.

Точно тогава другият телефон на Джак, големият сателитен, избибипка.

— Съобщение от Йоланте. С приложена снимка. — Джак го отвори. — О, чудесна работа!

— Коя е Йоланте и какво казва? — поинтересува се Алойзиъс.

— Принцеса. Умна, но безскрупулна и не може да й се има изцяло доверие. Мисля, че ще ти хареса. Току-що ни изпрати координатите на трите града според сър Франсис Дрейк. — И показа снимката на Алойзиъс.

— Изумително — абсолютно безизразно каза Алойзиъс. — Направо не съм на себе си от радост, мамка му.

Джак веднага се обади на останалите. Те още бяха в замъка Арагон.

— Пух, Стреч, Скай Монстър — каза той. — Искам колкото се може по-скоро да отидете в Туле. Хората на Орландо вече са там, но ако Орландо не знае, че отварянето на първия град ще отвори останалите, не можем да сме сигурни, че хората му ще успеят да заредят Меча. Остават ни по-малко от трийсет и шест часа. Искам да се погрижите ако те не го направят, да го направи някой друг. Изпращам ви координатите.

— Дадено — каза Стреч.

— Зоуи? На приключване ли си?

— Претърсихме всичко и взехме всички документи и компютри, които намерихме — прозвуча гласът на Зоуи по телефона. — Двамата с Алби се каним да заминем за тайната квартира на Хадес в Рим. Там ще ги прегледаме.

— Как е Алби?

— Закърпихме го. И го натъпкахме с доста силни болкоуспокояващи.

— Копелетата ми отрязаха ръката, но съм жив — обади се Алби. — Пух каза да те питам дали мога да ползвам някоя от старите ти бионични ръце.

— Алби, когато всичко приключи, ще ти направим една специално за теб. Преди Пух и Стреч да заминат за Туле, покажи им свитъка на Платон за градовете. Онзи, в който се говори за входните булеварди и пазителите им.

— И аз мога да ида в Туле, Джак — каза Алби.

Джак се намръщи. Не искаше да го прави, но трябваше.

— Не. Знам, че ти стиска, но точно ceгa тялото ти се нуждае от почивка и възстановяване. Иди с Хадес и Зоуи в скривалището в Рим. Можеш да ми помогнеш, като откриеш местоположението на Олтара на космоса и разбереш що за ритуал трябва да се изпълни там.

— Добре — примирено отвърна Алби

Джак затвори и се обърна към Алойзиъс.

— А ние с теб трябва да намерим Боздугана на Посейдон.

След атаката срещу замъка Арагон и попиляването на Рицарите на Златната осмица Джак бе седнал начело на Кръглата маса, за да анализира положението.

Времето му изтичаше.

Имаха по-малко от два дни преди Стрелец А-звезда, черната дупка в центъра на галактиката, да се появи над слънцето и да им даде дванайсетминутен срок да спасят света.

Мислите на Джак се наредиха в ума му като самолети, чакащи разрешение да кацнат на летище.

Все още не беше видял Трите тайни града.

И по всичко изглеждаше, че Орландо може да е оплескал нещата с влизането в първия град Туле и да е задействал отбраната и на трите места.

Нямаше представа в каква окаяна пустош ще се превърне светът.

Нито пък знаеше къде се намира Олтарът на космоса и какъв е ритуалът, който трябва да се изпълни там — ритуал, който според Йоланте можеше да включва човешко жертвоприношение. Надяваше се, че Алби ще успее да разбере.