Мэтью Рейли - Трите тайни града

…и после за негов ужас става тъмносива.

— Джак…!

Водата беше само на четири метра под тях и се надигаше бързо.

И изведнъж краката на Джак изчезнаха някъде и вместо тях се появи ръката му, която сграбчи Haйт за китката и го измъкна от шахтата до подножието на отвесна скала.

Захапали мундщуците, Джак н Алойзиъс се отблъснаха от дъното и заплуваха с всички сили по-далече от отвора на шахтата.

Плуваха и плуваха с широки силни загребвания, докато не се отдалечиха на шест, после на десет метра от основата на скалата.

И тогава с ужасен експлозивен звук, сякаш някаква огромна змия се опитва да се добере до тях, от отвора на шахтата се появи гигантски сиво-черен пръст и щръкна на цели шест метра във водата.

Но не беше достатъчно силен да стигне до тях и докато се втвърдяваше, падна като на забавен кадър на морското дъно сред многото други скали и камъни, лежащи там.

Джак и Алойзиъс изплуваха на повърхността.

Задъхани, но живи.

Гигантски луксозен кораб мина покрай тях и наду сирената си, докато се насочваше към калдерата. Чу се пулсираща танцова музика.

Алойзиъс измъкна Боздугана от колана си и го вдигна.

Изгледа кръвнишки Джак.

— Честно, ще убия Плашилото, задето ме забърка с теб.

АПАРТАМЕНТЪТ НА ХАДЕС

РИМ, ИТАЛИЯ

30 НОЕМВРИ, 15:00

Алби Калвин седеше сам в стая, пълна с компютри и комуникационно оборудване. Лявата му китка беше бинтована и той пишеше само с дясната си ръка.

Намираше се в тайния апартамент на Хадес в Рим.

Разбира се, „малкото“ скривалище на Хадес изобщо не бе малко. Заемаше цял етаж на стара сграда и през прозореца Алби виждаше Колизея и Форума, а в далечината и Ватикана.

Зоуи и Хадес работеха в други стаи, като следяха Джак и останалите по света.

Макар и ранен, Алби не го свърташе на едно място от желание да помогне на мисията и затова се отдаде изцяло на задачата, с която го бе натоварил Джак — да открие Олтара на космоса и естеството на ритуала, който трябва да се изпълни там.

Започна с документите, взети от Йоланте от Кралския архив.

Първият беше много стар свитък на иврит с приложен превод. Заглавието му гласеше ИСТИНСКО БИТИЕ 22.

— Истинско Битие ли? — каза Алби на глас.

Както знаеше, книгата, която хората познаваха като Библията, изобщо не беше един завършен и хомогенен текст.

Тя представляваше разнородна компилация от писания, евангелия и свитъци, дело на мнозина (често неизвестни) автори и събирани в продължение на триста години преди и след раждането на Христос.

И това без да се броят множеството редакции, правени в арабските библиотеки и европейските манастири през следващите хиляда години.

Този свитък, изглежда, беше глава от първата книга на Библията — Битие.

Битие 22.

Главата беше позната на Алби — в нея Бог изпитал Авраам, като му заповядал да убие сина си Исаак. Авраам се подчинил, но Бог се намесил в последния момент и го спрял.

Алби прочете тази версия:

— О, ама че извратена история — каза Алби. — Нищо чудно, че са я пренаписали.

Благочестивият и благороден Авраам, бащата на трите големи религии на Близкия изток, беше убил собствения си син вместо себе си.

Алби прочете отново главата, като се съсредоточи върху подробностите:

Планински олтар. Със свещено корито. На пет дни плаване от Юдея. И избор за Авраам — да убие или себе си, или сина си. И Авраам избрал да принесе в жертва сина си.

Продължи със следващия документ на Йоланте — испански пергамент, написан от крал Алфонсо X Кастилски. Преводът на Йоланте гласеше:

Алби потърси Сан Рок. Оказа се малък град в Южна Испания, недалеч от Средиземно море.

После продължи с последния документ.

Той представляваше доклад с щампа СОЦ — само за очите на царя. На него имаше анотация от Джак, в която се казваше, че Олтарът бил „с размерите на планина“.