Езерото около платформата се втвърди и се превърна в сив камък, създавайки нов, по-висок под на камерата.
Но морската вода продължаваше да нахлува в камерата през шахтата на тавана.
Джак и Алойзиъс продължаваха да се катерят към нея.
Съни Малик стоеше ошашавен на платформата пред пищящата мутра.
Но това не бе краят.
Започваше втората фаза от действието на капана.
След като езерото се превърна в нов под, камерата започна да се пълни още по-бързо, отново с бистра вода.
Която се надигаше към втората Медуза на върха на купола.
Алойзиъс Найт видя всичко това и извика нагоре към Джак:
— Какво става тук? Водата току-що се превърна в шибан камък!
— Продължавай да се катериш! — извика му в отговор Джак. — Когато стигне до очите на онази медуза, цялата вода в камерата и шахтата също ще стане на камък!
Стреснатият Алойзиъс Найт погледна отново надолу, после викна:
— Тогава се катери по-бързо!
И се закатериха.
Нагоре по барелефите на стената, към шахтата, oт която нахлуваше морската вода.
Когато стигнаха, Алойзиъс спря до Джак.
— Вземи, ще ти потрябва — каза и му подаде дихател. Беше съвсем малък, стигащ за не повече от десет минути под водата. — И никакви изпускания, или ще се озовем пак долу — добави той.
— Ясно — отвърна Джак.
И поведе напред през пороя вода от шахтата. Стените и бяха груби и неравни и водата се вихреше около тях.
Джак опря ръце и крака в стените, за да издържи срещу течението.
Зад него Алойзиъс рискува да погледне обратно в камерата.
Видя Съни Малик и скованата му мутра при платформата.
Мутрата беше до кръста във втвърдения камък. Пищеше, докато водата го поглъщаше и се плискаше около лицето му. Последен отчаян крясък и той изчезна под повърхността.
Малик пък беше понесен нагоре от надигащата се вода, като се мяташе панически.
Последното, което видя Алойзиъс, преди да последва Джак в шахтата, бяха изпълнените му с ужас очи.
След секунди двамата бяха в наклонената шахта и се мъчеха да напредват нагоре по нея, борейки се с всички сили със силното течение.
Джак се движеше внимателно — опираше здраво крака в стените, преместваше ръцете си нагоре и повтаряше процеса, като през цялото време водата неуморно го блъскаше по каската.
Захапа мундщука и пое глътка въздух.
Алойзиъс зад него му викаше през мундщука между зъбите си:
— Давай, капитане! Не спирай!
И тогава Джак се подхлъзна…
…и падна.
И на мига разбра, че ще умре.
Но Алойзиъс го хвана — хвана единия му крак, като по някакъв начин успя да не падне в шахтата, и с невероятна демонстрация на сила го задържа.
— Държа те! — извика Алойзиъс през рева на водата. — Дръж се и ти! Не спирай!
Джак намери опора в стената и запълзя отново срещу течението, сантиметър по сантиметър нагоре.
Алойзиъс Найт погледна с опасение надолу.
Бяха се изкачили може би двайсет и пет метра.
Водата в камерата сигурно скоро щеше да стигне до тавана и до двете сиво-черни очи на Медуза.
Трябваше да се махнат час по-скоро от тази шахта.
— По-бързо, Джак! — извика той. — Не бива да позволяваме на водата да ни спипа!
Джак напрягаше сили срещу силното течение.
И извика, стиснал със зъби мундщука:
— Не сме изминали целия път, за да стигнем само дотук!
Долу в камерата Съни Малик изпусна възможността да се измъкне.
Не беше в състояние да избяга в шaxтaтa като Джак и Алойзиъс.
И сега се издигаше заедно с водата нагоре към купола, примирен със съдбата си.
Стигна до върха му и видя озъбеното лице на Медуза върху кръглата плоча там.
Без да има представа за действието на течния камък, той нямаше как да знае колко важни са камъчетата в очите й.
Нямаше значение.
Без да има къде другаде да отиде, водата покри лицето на Съни Малик, изпълни изцяло камерата…
…и докосна очите на Медуза.
Реакцията беше мигновена.
Изпълващата камерата вода моментално стана тъмна, заразена от сивата прах.
Втвърди се около Малик, скова го като първия му подчинен и го загроби жив в негов личен кошмар.
Освен това се втвърди в цялата камера. За бъдещите поколения тя никога нямаше да съществува. Ceгa камерата представляваше плътен сиво-черен камък.
Джак Уест-младши и Алойзиъс Найт се катереха отчаяно в шахтата.
Водата се изливаше върху Джак.
Алойзиъс погледна с опасение надолу.
Видя как нивото на водата се надига по шахтата като някакъв прегладнял и неуморим звяр…
Читать дальше