Джон Коннолли - Жената от леса

Дийн Харпър си имаше слабост и тя беше алкохолът, което не беше уникално за доковете. При това той бе значително по-дисциплиниран в навиците си от повечето хора. Два пъти месечно в петък вечер Дийн се отдаваше на гуляй, който продължаваше до неделя сутринта и междувременно можеше да подплаши и най-големия дявол в пъкъла. Благодарение на това беше влязъл в черния списък на всички сносни заведения в града, както и на някои недотам сносни. Трябва да се признае, че той се радваше на кратък златен период от около два часа в петък вечерта, докато още лющеше бири, преди да се превърне в застрашителния, намусен образ, който веднъж, в помрачението на особено тежко пиянство, се опита да се размаже с риболовно корабче в круизен лайнер. В едно такова състояние на духа Дийн неотдавна беше изтърсил пред Били нещо за някакъв си брикет в бара, малко преди пикапът му „да последва Хинденбург“ [14] Дирижабълът „Хинденбург“, който на 3 май 1936 г. избухва в пламъци при захождането си към пистата за кацане в Ню Йорк. - Бел. ред. , което Били не разбра, но допусна, че е свързано с пушек и пламъци.

- Нищо повече не мога да ти кажа, Били - добави Дийн, - твоят старец...

После настроението му изведнъж помръкна и той се зае да потроши една билярдна маса, а за Били остана да плати сметката и да размишлява над чутото.

Брикет, флагчетата на пикапа... ситуацията започваше да се прояснява. Някакъв си негър се беше обидил от естетическите виждания на Били и бе решил да изпепели неговата радост и гордост. Били не беше много на „ти“ с историята, но помнеше, че мнозина смели мъже са загинали за неговото право на свободно изразяване - което Били разбираше като право да обижда когото си поиска, - и жертвата на тези велики личности не трябваше да бъде напразна.

Били не обичаше да нарича цветнокожите брикети или чернилки. Баща му не търпеше такъв език и беше предал схващанията на сина си. Боби Оушън смяташе, че само примитивните хора използват расово обидни думи, така че на обществени места те бяха „чернокожи“, а в другите случаи - „негри“. Човек, казваше Боби, може да презира негрите колкото си иска - а така също латиносите, евреите и арабите, - но трябва да се научи да владее езика си пред хората. Важно беше да изглежда разумен и да маскира предразсъдъците по благовиден начин. Бъди умерен в думите, съветваше го баща му, за да можеш да бъдеш радикален в действията.

Педалите обаче бяха друго нещо. И човек можеше да ги нарича както си поиска.

Боби Оушън мразеше педалите от дън душа.

Затова Били се надъха със смелост и се изправи пред баща си, въоръжен със сведенията, получени от Дийн Харпър. Баща му дори не си направи труда да отрече. Само тихо му изсъска да се прибира в шибания си апартамент и повече никога да не споменава шибания пикап в негово присъствие.

Дийн Харпър също беше пратен да си върви по живо, по здраво, след като прекрачи границата с корабния инцидент, и така Били остана с още по-малко приятели в кръговете на баща си от преди.

Негър, помисли си Били.

Шибан негър.

Маела Ломбарди се свести в любимото си кресло. Трябваше да мине известно време, за да започне отново да държи очите си отворени, а главата ѝ пулсираше от силно, гадещо главоболие, напомнящо някои от най-тежките пристъпи на мигрена, които някога бе имала. Чу някого да стене и за малко се обърка, докато не осъзна, че самата тя издава дразнещия звук.

До нея седеше непознат мъж, зачетен в малко томче в скута си, който дори не вдигна очи, когато Ломбарди показа признаци на идване в съзнание. Тя се възползва от възможността да го огледа: фигура -слаба, но не крехка; дрехи - смесица от кадифе и туид, в комбинация с кафяви спортни обувки; лице - студено, но красиво; очи - интелигентни и любопитни, но напълно лишени от топлина. Един от тънките му, елегантни пръсти беше вдигнат над страницата, в която бе съсредоточен, като че ли мислено възразяваше на думите на автора.

Маела се опита да си спомни как се е озовала на фотьойла. Беше изпитала несвойствено усещане в собствения си дом, почувствала лоша миризма или комбинация от миризми, а след това - нищо. Беше достатъчно compos mentis [15] Със здрав разум, вменяем (лат.). - Бел. прев. , за да разбере, че не е паднала или припаднала току-тъй, така че който я беше сложил в креслото, не го бе сторил от добро сърце.

Тя изпробва ръцете и краката си. Не бяха вързани. Сигурно можеше да се опита да избяга, но надали щеше да стигне далеч в това състояние, което вероятно обясняваше и липсата на физически ограничители - това и фактът, че беше дребничка, над седемдесетгодишна жена с изтъркани стави и болки в гърба, което силно орязваше възможностите ѝ дори и при най-добри обстоятелства.