Джон Коннолли - Жената от леса

- А доколкото ми е известно на мен, Първата поправка гарантира свобода на изразяването.

- Тогава приемете, че който е гръмнал пикапа на сина ви, е упражнявал същото право.

- Шегите ви са неуместни, господин Паркър. Не подхождат на интелигентен човек. Обърнах се към господин Кастин, защото сметнах, че портландската полиция няма да обърне нужното внимание на случая.

- А господин Кастин е отказал да се намесва във вашите работи, както ще направя и аз, ако това е целта на разговора.

Боби Оушън вкопа пета в земята като бик, готвещ се за нападение. Даже наведе глава, но когато отново я вдигна, на лицето му беше изписана усмивка. Това беше реакцията на човек, който е убеден, че противникът му е допуснал грешка, и сега ще се възползва от нея.

- Не очаквах господин Кастин да се ангажира с мен. Господин Кастин е семит. Опитът ми показва, че тези хора се грижат преди всичко за личните си интереси. Тъй като това не е рядко срещано и в другите раси, алчността им не предизвиква у мен нито особена неприязън, нито пък изненада. Вярвам обаче, че при тях тя достига необикновени висоти, а такива различия в расовите характеристики следва да се отчитат.

- Господин Стоунхърст, действително бих желал да напуснете полезрението ми.

Боби Оушън с нищо не показваше, че възнамерява да го направи.

- Мисля, че първо трябва да ме изслушате. Скоро ще ви освободя от присъствието си и ако Бог се смили над двама ни, повече няма да имаме поводи за среща. Отидох при господин Кастин, предварително въоръжен с подозрения за самоличността на виновниците, които неговото държание потвърди. Научих много за вас, господин Паркър. Чувам, че дружите с негри, хомосексуалисти и прочее индивиди с нисък морал. Сред клиентите ви видях бездомник. Простреляли са ви, докато сте издирвали убиеца на проститутка. Мислите си, че защитавате безпомощните от силните, но неволно или съзнателно се заблуждавате. Съюзявате се с хора от своя тип и ги използвате, за да раздухвате пламъците на некомпетентността си. Развявате всякакви знамена, за да оправдаете склонността си към насилие.

Боби Оушън говореше без яд и злоба. Със същия тон би коментирал метеорологичните условия.

- Знаете ли, дядо ми се е бил във Втората световна война - каза Паркър.

Боби Оушън наклони озадачено глава.

- Ако беше жив, щях да му благодаря, но предполагам, че отдавна си е отишъл от този свят.

- Точно така. Почива наблизо по пътя, в гробището „Блек Пойнт“. Сам засипах гроба му с пръст.

- Това е нещо, е което можете да се гордеете. Казвам го най-искрено.

Паркър не му обърна внимание. Не го интересуваше нито мнението на Боби Оушън, нито представата му за искреност. Вече го беше преценил.

- Той никога не разказваше подробно за това, което беше видял в Европа - продължи Паркър. - Знаех, че е служил в Деветдесет и девети пехотен полк и е бил ранен от шрапнел в левия крак при Арденската офанзива. Чак след като умря, научих за геройството на неговия полк. Числено врагът ги е превъзхождал петорно, но за всяка жертва те са отбелязвали по осемнайсет. Дядо ми обаче не беше от хората, които се хвалят как могат да размахват пушката. Той ми разказа друго. Бил е един от първите хора, влезли във Верет, Белгия, през 1945 година. Знаете ли какво намерил там?

- Не, не знам.

- Намерил телата на единайсет афроамериканци от американската армия, заловени от Първа танкова дивизия на СС. Били са бити и измъчвани, а после - убити. Единият от тях е бил лекар, който е загинал, докато превързвал раните на друг човек. Германците ги зарязали там, където са паднали.

- Трябва да призная, че ходът на мисълта ви ме обърква, господин Паркър. Не успявам да видя връзката с настоящия проблем.

- Връзката е, че мъжете, с които се е бил дядо ми, са говорели също като вас. Връзката е, че и те като вас са демонстрирали презрение към онези, които не са споделяли тяхната природа, вяра или цвят на кожата. Връзката е, че виждам откъде е взел невежеството си синът ви.

Боби Оушън си пое дълбоко дъх. Усмивката отдавна беше слязла от лицето му.

- Видели са ви да пиете заедно с един негър на метри от пикапа на сина ми същата вечер, когато е бил взривен. Сигурен съм, че вие двамата сте отговорни за случая. Вие сте слепец, господин Паркър. Живеете до морето, а не виждате промените на вълните. Времето на вашия вид изтича, иде нов ред между хората. Предайте го на вашите негра и педали.

Той се обърна, качи се на пикапа си и бавно излезе на заден ход по алеята на Паркър, след което потегли на запад. Паркър го проследи, докато не се скри от погледа му. Почуди се колко ли по-лош можеше да се окаже денят му, ако не беше отишъл на църква.