Фредерик Форсайт - Иконата

Отговорът отново дойде под формата на политически трактат. Казаха се баналните думи за необходимостта да се ликвидира организираната престъпност, да се намали утежнената бюрокрация, да се възстанови селското стопанство, да се стабилизира валутата. На въпроса, как по-точно ще се постигне това, бе отговорено с празни клишета. Никой западен политик не би могъл да се измъкне с подобно бръщолевене, но по всичко личеше, че Кузнецов очаква журналистът да е напълно удовлетворен.

Следвайки инструкциите на редактора си, Джеферсън попита Комаров как смята да възроди в слава руския народ. Руснакът за първи път показа някаква реакция.

Сякаш ток премина по тялото му. Немигащите му светлокафяви очи така се впериха в събеседника му, че Джеферсън сведе глава и погледна към касетофона си. Нито той, нито Кузнецов забелязаха, че лицето на президента на Съюза на патриотичните сили е станало мъртвешки бледо, а на скулите му горят две яркочервени петна. Без да каже нито дума, Комаров стана и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

Джеферсън хвърли недоумяващ поглед към Кузнецов. Младокът явно също бе изненадан, но вродената му тактичност му помогна да се окопити бързо.

– Сигурен съм, че господин президентът няма да се забави. Очевидно се е сетил за нещо важно, което не търпи отлагане. Ще се върне всеки момент.

Джеферсън се пресегна да изключи касетофона След три минути и кратък телефонен разговор Комаров се върна, седна на мястото си и отговори на въпроса с премерен тон. Щом започна, Джеферсън отново включи машинката си.

След около час Комаров даде да се разбере, че интервюто е приключило. Стана, кимна сковано на Джеферсън и се оттегли в кабинета си. Преди да излезе, нареди на Кузнецов да го последва.

Две минути по-късно съветникът се появи отново, видимо притеснен.

– Опасявам се, че имаме проблеми с транспорта –каза той, повеждайки Джеферсън надолу по стълбите към фоайето на партера. – Колата, с която дойдохте, е повикана спешно по друга задача, а всички останали автомобили принадлежат на служители, останали до късно на работа. Бихте ли могли да се приберете с такси до хотела?

– Предполагам, че да – отвърна Джеферсън, който вече съжаляваше, че не е дошъл със собствен транспорт. – Дали ще е възможно да ми поръчате едно?

– Боя се, че вече не приемат поръчки по телефона – каза Кузнецов, – но с удоволствие ще ви покажа къде можете да хванете такси.

Той придружи изумения журналист до металната врата, която се отвори, за да ги пропусне, и, застанал на тротоара пред портала, му показа пътя към булевард „Киселни“.

– По булеварда непрекъснато минават таксита. За секунди ще намерите някое свободно и по това време на деня ще ви откарат до хотела за петнайсет минути. Надявам се, че ще проявите разбиране. За мен беше удоволствие, че се запознахме, сър – каза Кузнецов и се прибра.

Крайно ядосан, Марк Джеферсън закрачи по уличката към булеварда, прехвърляйки касетофона в ръцете си. Щом стъпи на „Киселни“, прибра машинката във вътрешния джоб на блейзера си и започна да се оглежда за такси. Както можеше да се очаква, таксита нямаше. Вбесен и намръщен, той тръгна пеша към център на Москва хвърляйки от време на време по някой поглед зад гърба си.

Двама мъже в черни кожени якета го видяха да излиза от уличката и да се насочва към тях. Единият отвори задната врата на колата, в която чакаха, и се измъкна навън, последван от другия. Когато англичанинът наближи, двамата бръкнаха в пазвите си и извадиха пистолети със заглушител. Не казаха нито дума. Просто изстреляха по един патрон и толкоз. И двата куршума уцелиха журналиста в гърдите.

Той спря на място, а сетне бавно седна на земята. Тялото му се килна назад, но убийците вече бяха стигнали до него. Единият го повдигна за реверите, а другият пребърка набързо сакото му и извади касетофона и портфейла.

Миг по-късно двамата се метнаха в колата, която бе дошла да ги вземе, и отпрашиха. Едва тогава една жена, която случайно минаваше оттам, забеляза тялото, помисли го за поредния пияница, видя кръвта на гърдите му и започна да пищи. Никой не записа номера на колата, но той и без това беше фалшив.

Един от посетителите в ресторанта в близост до убийството дочу писъците, надникна навън и набра 03 да извика линейка.

В първия момент лекарите помислиха, че става дума за сърдечен удар, а после, като видяха дупките от куршуми върху синия блейзер и локвата кръв под тялото, веднага извикаха полиция и го откараха в най-близката болница.