Фредерик Форсайт - Иконата

В Музея за ориенталско изкуство имаше кафене и когато тръгна натам, Монк беше убеден, че никои не следи руснака.

Двамата пиха кафе на отделни маси, но американецът успя да улови погледа на Круглов. Ако беше заловен от КГБ и изтезаван, докато се подчини, в погледа му щеше да се чете нещо. Страх. Отчаяние. Предупреждение. Но очите на Круглов блестяха от удоволствие. Или беше най-изкусният двоен агент на света, или беше чист. Монк стана и влезе в мъжката тоалетна. Круглов го последва. Двамата изчакаха единственият човек в помещението да излезе и се прегърнаха.

– Как си, приятелю?

– Не мога да се оплача. Вече си имам собствен апартамент. Толкова е хубаво да живееш самостоятелно. Децата могат да идват на гости, има къде да преспят.

– Никой ли не заподозря нещо? Имам предвид парите?

– Не, бях много време по чужбина. Вече всички гледат да изкярят каквото могат. Висшите дипломати се връщат с цели камиони. Аз бях прекалено наивен.

– Значи нещата наистина се променят, и то с наша помощ – каза Монк. – Скоро този режим ще свърши и ще заживеете свободно. Малко остана.

Нахлуха някакви ученици, изтрополиха припряно и излязоха. Двамата мъже си измиха ръцете, докато ги чакаха да си тръгнат, и отново продължиха разговора си. Монк за всеки случай остави водата да тече. Номерът беше стар, но освен ако микрофонът не беше съвсем близо или пък говорещият не повишеше глас, шумът от течащата вода заглушаваше всичко.

Говориха още десетина минути, а после Круглов предаде онова, което беше донесъл. Истински документи, преснимани на хартия, взети право от кабинета на външния министър Едуард Шеварднадзе.

Двамата се прегърнаха за сбогом и излязоха поотделно. Монк се присъедини към групата си и два дни по-късно си замина с нея. Преди да си тръгне, остави придобивката в офиса на ЦРУ в посолството.

У дома от документите стана ясно, че Съветският съюз се оттегля от всичките си програми за подпомагане на Третия свят, включително и от Куба. Икономиката се разпадаше и краят на съветската империя се виждаше. Третият свят не можеше вече да служи за разменна монета, с която да се изнудва Запада. Държавния департамент остана доволен.

Това бе второто посещение на Монк в Съветския съюз с "черна" мисия. Когато се върна, у дома го чакаше ново повишение. И новината, че Николай Туркин, агент Лисандър, заминава за Източен Берлин като началник на целия отдел К в щаба на КГБ там. Постът бе изключително висок, единственият, който осигуряваше достъп до всеки съветски агент в Западна Германия.

Управителят на хотел „Национал“ и резидентът на СИС пристигнаха почти едновременно в клиниката „Боткин“ и бяха отведени в малко отделение, където ги чакаха покритото тяло на мъртвеца и инспектор Лопатин. Запознаха се. Макдоналд просто каза: „От посолството.“

Първата грижа на Лопатин бе да се идентифицира трупът. Това не беше проблем. Свенсон бе донесъл паспорта на убития и снимката в него изцяло потвърди самоличността му. Свенсон довърши формалностите, като погледна лицето.

– Причина за смъртта? – попита Макдоналд.

– Един куршум право в сърцето – отвърна Лопатин. Макдоналд огледа сакото.

– Но тук има две дупки – отбеляза без упрек.

Тримата отново разгледаха сакото. Наистина две дупки. А на ризата една. Лопатин отново погледна тялото. Само едно попадение в гърдите.

– Другият сигурно е уцелил портфейла и е заседнал вътре – предположи следователят и с мрачна усмивка добави: – Поне няма да могат да използват кредитните карти.

– Трябва да се връщам в хотела – каза Свенсон, видимо разстроен. Горкият човек! Защо не прие лимузината на хотела, която му предложиха.

Макдоналд изпрати шведа до вратата.

– Сигурно ви е много тежко – каза той със съчувствие. Свенсон кимна. – Нека тогава ние се заемем с формалностите. Колкото по-бързо, толкова по-добре Предполагам, че има съпруга в Лондон. Бихте ли могли да приберете нещата му от стаята, да приготвите куфара? Ще изпратя кола да го вземе на сутринта. Много ви благодаря.

Макдоналд се върна в болничната стая да поговори с Лопатин.

– Проблемът е сериозен, приятелю. Много лоша работа. Човекът е доста известен в средите си. Журналист. Ще се вдигне голям шум. Вестникът, за който работеше, има бюро в града. Няма начин да не раздухат историята. Заедно с цялата чужда преса. Защо не оставите посолството да се занимае с тази страна на нещата? Фактите са ясни, нали? Злополучен обир с нелеп край. Почти е сигурно, че крадците са му подвикнали на руски, но той не ги е разбрал. Решили са, че оказва съпротива, и са стреляли. Колко нелепо наистина! Но вероятно така е станало, не мислите ли?