Фредерик Форсайт - Иконата

– Мили Боже, Бени, журналистът! Онзи, който пише за „Телеграф“!? Не знаех, че е в града Но ти благодаря, все пак.

„Господи, какъв шум ще се вдигне“, помисли си дипломатът, като затвори телефона. Извън родината, с британските поданици в беда, живи или мъртви, се заемаше Консулският отдел, разбира се, но той прецени, че трябва да уведоми някого още сега. Обади се на Джок Макдоналд.

Москва, Юни 1988

Валери Круглов се бе прибрал в родината си за десет месеца. Когато даден агент беше вербуван в чужбина, винаги имаше риск, като се върне у дома, той да промени мнението си и да не осъществи контакт. Просто унищожаваше кодовете, мастилата и хартията, които му бяха дадени, и толкоз.

Службите, които го бяха вербували, не бяха в състояние да направят нищо, освен може би да го разобличат, но това би било жестоко, безсмислено и не би донесло никаква полза. Искаха се здрави нерви, за да работиш срещу един тираничен режим отвътре, а някои мъже просто ги нямаха.

Като всички в Лангли, Монк не си правеше изобщо труда да сравнява положението на американските изменници и онези, които работеха срещу режима в Москва. Американците предаваха целия си народ и неговото демократично избрано правителство. Ако бъдеха заловени, те можеха да разчитат на човешко отношение, справедлив съд и най-добрия адвокат, за когото можеха да платят.

Руснаците работеха срещу брутален деспотизъм, който олицетворяваше едва десет процента от нацията и държеше останалите деветдесет в подчинение. Пипнеха ли ги, те щяха да бъдат пребити и разстреляни без съд, или изпратени в трудов лагер.

Но Круглов удържа на думата си. В тайниците, с които работеше, на три пъти се получиха важни и поверителни политически документи от вътрешността на съветското Външно министерство. Подходящо редактирани, за да се прикрие източникът им, те дадоха възможност на Държавния департамент да разбере съветската позиция още преди да се седне на масата за преговори. През 1987-а и 1988-а източноевропейските сателити започнаха открито да се противят – Полша вече се беше откъснала, Румъния, Унгария и Чехословакия бяха на ръба – и беше от особено важно значение да се знае как ще реагира Москва. Да се разбере до каква степен се чувства слаба и изолирана. Круглов направи това възможно.

Но през май агент Делфи поиска лична среща. Каза, че има нещо важно и държи да се срещне с приятеля си Джейсън. Хари Гонт не беше съгласен.

– Достатъчен риск поехме в Ялта. Всички тук бяхме като на тръни, докато се върнеш. Вярно, че се измъкна невредим, но можеше да се окаже и капан. Както, впрочем, и сега. Кодовете наистина показват, че няма проблеми. Но може да са го заловили. Или пък отново да е преминал на тяхна страна. А ти знаеш прекалено много.

– Хари, стотици хиляди американски туристи посещават Москва. Не е както едно време. КГБ не може да ги следи всичките. Ако прикритието е добро, аз ще съм просто един от стотици хиляди. За да стане нещо, трябва наистина да ме хванат на местопрестъплението. И какво? Ще изтезават гражданин на Съединените щати? В тия времена? Прикритието ще бъде идеално.

Аз съм внимателен. Говоря руски, но се правя, че нищо не разбирам. Ще бъда просто поредният безобиден американски бунак с туристически справочник. Ще си играя ролята, докато не се убедя, че наистина не ме следи. Имай ми доверие.

В Америка съществува огромна мрежа от фондации занимаващи се с всякакъв род изкуство. Една от тях планираше група студенти да посетят Москва и да изследват няколко музея, като основната цел на посещението бе прочутият Музей за ориенталско изкуство на улица "Обуха". Монк се записа за пътуването като специализант.

Всички документи на доктор Филип Питърс бяха не само перфектни, но и съвсем автентични, когато студентската група кацна на московското летище в средата на юни. Круглов бе уведомен своевременно.

Задължителният екскурзовод ги посрещна и ги настани в отвратителния хотел „Россия“, голям почти колкото „Алкатрас“ [14] Прочут американски затвор, смятан навремето за непристъпен, сега превърнат в музей. , но не толкова комфортен. На третия ден групата посети Музея за ориенталско изкуство. Монк бе проучил мястото още в Щатите. Между витрините имаше големи открити пространства, където при всяко едно положение щеше да забележи евентуална „опашка“ след Круглов.

Монк забеляза човека си на двайсетата минута, но продължи да върви чинно след екскурзовода. Круглов небрежно се включи към последните в групата.