Фредерик Форсайт - Иконата

Щом колата влезе, отново я затвори и се приближи до прозореца на шофьора. Провери документите му погледна отзад, кимна и свали шиповете.

Уведомен от пазача, Борис Кузнецов бе излязъл на входа на сградата да посрещне госта и да го отведе в луксозно мебелираната приемна на първия етаж, в съседство с кабинета на Комаров и онзи, заеман от покойния Акопов.

Игор Комаров не разрешаваше да се пуши и пие в негово присъствие – нещо, което Джеферсън не знаеше, а и не разбра, понеже никой не му го спомена. Въздържателите са рядкост в страна, където пиенето е признак на мъжество. Джеферсън бе прегледал няколко видеозаписа на Комаров в ролята му на човек от народа: във всички до един политикът държеше неизменната чаша в ръка, вдигаше тостове по руски маниер и изобщо не изглеждаше като да не понася алкохола. Но журналистът не знаеше, че чашите на Комаров винаги бяха пълни с минерална вода.

Тази вечер на госта бе предложено само кафе и той отказа.

Пет минути по-късно в стаята влезе Игор Комаров – внушителен мъж на около петдесет години, сивокос, почти метър и осемдесет, с големи кафяви очи, които поддръжниците му окачествяваха като "пленяващи".

Кузнецов рипна на крака и Джеферсън го последва, макар и по-бавно. Младият съветник ги представи един на друг и двамата се ръкуваха. Комаров седна пръв – в кожен стол, малко по-висок от другите в стаята.

Джеферсън извади малък касетофон от вътрешния си джоб и попита дали може да го използва. Комаров поклати глава, сякаш за да покаже, че разбира неспособността на повечето западни журналисти да стенографират, и Кузнецов кимна окуражително към журналиста да започне.

– Господин президент, новината на деня е решението на руската Дума министър-председателят да продължи да изпълнява функциите на президент още три месеца, а изборите, насрочени за следващата година, да се изтеглят през януари. Как възприемате това решение? Кузнецов преведе бързо въпроса и впери поглед в Комаров, който започна да отговаря на гърлен руски. Когато свърши, преводачът се обърна към Джеферсън.

– Аз и Съюзът на патриотичните сили определено сме разочаровани от решението, но като демократи го приемаме. Едва ли е тайна за вас, господин Джеферсън, че нещата в тази страна, която страстно обичам, не се развиват добре. Некомпетентното правителство прекалено дълго толерира икономическата разруха, корупцията и престъпността. Народът страда. Колкото повече продължи това, толкова по-тежко ще бъде за всички. Затова е жалко, че се стигна до подобно отлагане. Убеден съм, че щяхме да спечелим изборите още този октомври, но щом трябва да е януари, ще ги спечелим през януари.

Марк Джеферсън имаше твърде голям опит в интервютата, за да не усети, че това становище е репетирано дълго. Сякаш политикът слушаше за хиляден път един и същи въпрос и бе готов да изстреля отговора, на сън да го бутнат. Във Великобритания и в Америка политиците се държаха съвсем свободно с представителите на пресата, много от които познаваха на малко име. Джеферсън се славеше със способността си да изгради цялостен портрет, използвайки думите на интервюирания и собствените си впечатления, така че да се получи истинска статия, а не низ от политически клишета. Но този човек тук беше като робот.

Журналистът знаеше от опит, че източноевропейските политици запазват много по-голяма дистанция от западните си колеги при контакти с пресата, но това беше съвсем друго. Руснакът беше студен и непроницаем като манекен.

При третия си въпрос Джеферсън разбра каква е причината. Комаров ненавиждаше медиите и мразеше да бъде интервюиран. Лондончанинът понечи да разведри обстановката, но лицето на руснака остана все така каменно. Политици, които се взимаха твърде насериозно се срещаха под път и над път, но този човек се самооблащаваше до фанатизъм. Отговорите продължиха да идват като от автомат.

Джеферсън погледна с недоумение към Кузенцов. Младият съветник и преводач беше завършил в Америка, говореше два езика, изглеждаше умен и начетен, но се отнасяше към Комаров с кучешка преданост и покорство. Англичанинът опита отново.

– Както знаете, сър, реалната власт в Русия е концентрирана ръцете на президента, който има много по-големи правомощия от американския си колега или министър-председателя на Великобритания. Да предположим, че тази власт се окаже във вашите ръце. Какви промени би забелязал един обективен наблюдател през първите шест месеца? С други думи, какви са приоритетите ви?