Фредерик Форсайт - Иконата

Англичанинът го получи заедно с ключа от стаята си.

В него имаше празен лист хартия. Дори да попаднеше в чужди ръце, нямаше да навреди с нищо. Съобщението не беше на листа, а от вътрешната страна на плика, написано с лимонов сок.

Брайън Винсънт разряза плика по краищата и внимателно го загря с пламъка на една кибритена клечка. На едно място хартията покафеня и на белия фон се различиха седемте цифри на частен телефонен номер. Щом се увери, че ги е научил наизуст, сър Найджъл каза на Винсънт да изгори плика и да изхвърли пепелта в тоалетната чиния, след което двамата кротко вечеряха в хотела и зачакаха да стане десет часът.

Личният телефон на патриарх Алексей II в кабинета в дома му иззвъня и той вдигна слушалката. Хората, които знаеха този номер, се брояха на пръсти, и патриархът ги познаваше до един.

– Да – каза той предпазливо в слушалката.

Гласът отсреща му беше непознат. Човекът говореше добре руски, но не беше руснак.

– Патриарх Алексей?

– Кой се обажда?

– Ваше светейшество, не се познаваме, но аз съм преводач на господина, с когото пристигнах. Преди няколко дни любезно приехте един свещеник от Лондон.

– Да, спомням си.

– Той каза, че ще ви посети и друг, по-възрастен човек, който би желал да проведе изключително важен разговор с вас. Той е тук до мен. Моли да го приемете.

– Сега, тази вечер?

– Всяко отлагане може да се окаже фатално.

– Защо?

– Тук в Москва има хора, които скоро ще разпознаят господина. Вероятно ще го поставят под наблюдение. Трябва да бъдем изключително дискретни.

Последният аргумент не беше чужд на разтревоженият прелат.

– Добре. Къде се намирате?

– На няколко минути път от вас. Готови сме да тръгнем веднага.

– Тогава след половин час, тук.

Този път предупреденият пазач отвори вратата, без да задава въпроси, и притесненият, но страшно любопитен отец Максим придружи двамата посетители до личния кабинет на патриарха. Лимузината, която сър Найджъл бе наел от хотела, остана да ги чака на тротоара.

Патриарх Алексей и този път беше облечен в светлосиво расо. На врата му на верижка висеше малко разпятие. Той поздрави гостите си и ги покани да седнат.

– Позволете ми най-напред да се извиня за незадоволителния си руски, който ме принуждава да разговарям с Ваше светейшество чрез преводач — каза сър Найджъл.

Винсънт бързо преведе. Патриархът кимна и се усмихна.

– А аз, уви, не говоря английски – отвърна. – А, отче Максим, оставете таблата на масата, моля. Ще се обслужим сами. Свободен сте.

Сър Найджъл се представи, като пропусна да отбележи, че навремето е бил висш офицер от разузнаването, работил срещу Русия и всичките ѝ операции. Ограничи се с това, че е ветеран от британските „външни служби“ (горе-долу вярно), понастоящем пенсионер, но е бил повикан, за да проведе този разговор.

Без да споменава за Линкълновия съвет, той уведоми патриарха, че Черният манифест е бил показан на ограничен кръг от хора с огромно влияние, които са останали дълбоко потресени от съдържанието му.

– Както, убеден съм, и вие, Ваше светейшество.

Алексей тъжно кимна след края на превода.

– Дошъл съм, за да изкажа убеждението си, че сегашната ситуация засяга всички нас – добронамерените хора във и извън Русия. И както е казал един английски поет: човек не е самотен остров. Всички сме част от едно цяло. Ако Русия, една от най-великите държави на света, попадне в ръцете на жесток диктатор, това би било трагедия – за нас на Запад, за руския народ и най-вече за Светата църква.

– Напълно споделям мнението ви – каза патриархът, –но Църквата не може да се намесва в политиката.

– Не, разбира се. Но тя трябва да се бори срещу злото, да защитава морала, нали така?

– Естествено.

– Освен това има право да защитава целостта си и да начини да се предпази от онези, които искат да я унищожат.

– Без съмнение.

– Тогава Църквата може да призове вярващите да не предприемат действия, които биха насърчили злото и биха навредили на самата нея.

– Ако Църквата се противопостави открито на Игор Комаров и той все пак спечели изборите, това би било равносилно на самоубийство – каза Алексей II. – Така ще го възприемат и стоте митрополити и мнозинството от тях ще гласуват срещу подобно решение.

– Съществуват и други начини – каза сър Найджъл и в продължение на няколко минути описа конституционна реформа, от която патриархът остана като гръмнат.

– Сигурно се шегувате, сър Найджъл – каза той накрая. –Да възстановим монархията? Да върнем царя? Народът няма да подкрепи такъв обрат.