Фредерик Форсайт - Иконата

– Значи няма сериозен, неоспорим претендент?

– Не. Мога да ви дам повече подробности в кабинета си. Имам цялото родословно дърво на династията. Таблиците са огромни, не можех да ги разпростра тук. То са имена, то клонове и разклонения къде ли не по света.

– Но на теория руснаците могат да възстановят монархията си, нали?

– Сериозно ли ме питате, сър Найджъл?

– Просто разсъждавам.

– Вижте, на теория всичко е възможно. Всяка монархия може да стане република, като прогони краля или кралицата си. Гърция го направи. Както и всяка република може да установи конституционна монархия. Като в Испания например. И двете страни смениха формата си на управление в последните трийсет години, така че очевидно не в това е проблемът.

– Значи въпросът е кой ще бъде кандидатът?

– Именно. Генерал Франко създаде законови условия след смъртта му Испания отново да стане кралство. За наследник на трона избра внука на Алфонсо XIII, принц Хуан Карлос, който царува и до днес. Но никой не оспори наследствените му права. Родствената връзка беше съвсем ясна. Нещата се объркват, когато има повече претенденти.

– Много ли са претендентите от династията Романови?

– Колкото щете. Кой от кой по-далечен.

– Някой с повече шансове?

– В момента не се сещам, ще трябва да ги проуча отново. Отдавна не са ме питали сериозно.

– Бихте ли проверили? – попита сър Найджъл. – Налага ми се да замина за известно време, но какво ще кажете да се видим, като се върна. Ще ви потърся в службата.

По времето, когато КГБ беше огромна организация за шпионаж, репресии и контрол, ръководена от един-единствен председател, сферите ѝ на действия бяха толкова многообразни, че тя трябваше да бъде разделена на главни управления, управления и отдели.

Сред тях бяха Осмо главно управление и Шестнайсето управление – и двете занимаващи се с електронно разузнаване, радиозасичане, подслушване на телефони и засичане на спътникови предавания.

Като такива те представляваха съветски еквивалент на американските Агенция за национална сигурност и Национална разузнавателна служба или пък британския Правителствен комуникационен щаб.

По-възрастните служители на КГБ, като председателя Андропов, например, изобщо не можеха да се ориентират в сложната материя на електронното разузнаване, но поне признаваха неговата важност. В Съветския съюз, който технологично изоставаше с десетилетия от Запада, за военно и разузнавателно оборудване винаги се намираха пари и Осмо главно управление получаваше всяка най-нова разработка в електрониката.

Когато Горбачов разцепи КГБ на отделни структури Осмо и Шестнайсето се сляха, за да образуват така наречената Федерална агенция за правителствени връзки и информация, или ФАПСИ.

ФАПСИ вече бе оборудвана с най-мощните компютри, най-добрите математици и дешифровчици и всичко в областта на радиотехнологиите, което парите можеха да купят. След падането на комунизма тази изключително скъпа за поддържане структура бе изправена пред сериозен и непреодолим проблем: парите.

С началото на приватизацията ФАПСИ буквално се предложи на пазара за пари, предоставяйки възможност на начинаещите руски бизнесмени да проследят – разбирай, откраднат – търговските контакти и кореспонденция на конкурентите си, местни и чуждестранни. Някъде от1995-а насам вече не представляваше проблем за която и да е руска фирма да наеме правителствената агенция и да ѝ възложи да следи телефонните разговори, факсовете, телексите или пък радиопредаванията на даден чужденец в Русия.

Полковник Гришин прецени, че където и да се намира, Джейсън Монк все пак поддържа някаква връзка с онези, които са го пратили. Едва ли контактуваше чрез посолството, което бе поставено под наблюдение, освен ако не им звънеше по телефона, където лесно можеха да го засекат.

Следователно си беше донесъл някакъв вид предавател.

– Ако бях на негово място – каза един от високопоставените специалисти във ФАПСИ, с когото Гришин се консултира срещу солидно заплащане, – щях да използвам компютър. Бизнесмените непрекъснато го правят, компютър, който приема и предава? – попита Гришин.

– Разбира се. Компютрите могат да осъществяват връзка със спътниците, а оттам и с други компютри. На тая база работи информационната магистрала Интернет.

– Трафикът сигурно е огромен.

– Така е. Но и нашите компютри не са малки. Въпросът е да умееш да пресяваш съобщенията. Деветдесет процента от електронния трафик са си чисто дърдорене: разни идиоти си приказват по компютъра. Девет процента съдържат търговска информация – фирми договарят стоки, цени, договори, срокове на доставка. Останалото е правителствен трафик. Навремето половината управление работеше за тоя един процент.