Фредерик Форсайт - Иконата

– Не се притеснявайте. Ще я оставя на рецепцията. Кузнецов махна безгрижно с ръка и тръгна към рецепцията, прибирайки запалката в джоба си.

– Здравейте. Бихте ли ми казали в коя стая е господин Тръбшоу?

Девойката зад гишето беше тъмнокоса и красива, и време на време излизаше с американци. Усмихна се лъчезарно и каза:

– Един момент, сър.

После натрака името на компютъра и поклати глава.

– Съжалявам. Господин Тръбшоу и спътникът му са си тръгнали тази сутрин.

– По дяволите. Надявах се да го заваря. Знаете ли дали е напуснал Москва?

Тя пак провери в компютъра.

– Да, сър, сутринта сме потвърдили резервацията му за обедния полет до Лондон.

Кузнецов нямаше ни най-малка представа защо полковник Гришин издирва мистериозния господин Тръбшоу, но му докладва какво е открил. Когато младокът си тръгна, полковникът се обади на връзката си във Визовия отдел на Вътрешното министерство и няколко часа по-късно получи данните на Тръбшоу на личния си факс. Снимката, приложена към молбата му за виза в Руското посолство в Лондон, бе донесена на ръка.

– Увеличете я – нареди Гришин на подчинените си.

Лицето на възрастния англичанин не му говореше нищо. Но познаваше човек, който можеше да му каже кой е.

На пет километра надолу по „Тверская“, където шосето за Минск вече на два пъти е сменило името си, се издига величавата „Триумфална арка.“ Встрани от нея се намира улица „Маросейка“.

Два от жилищните блокове на тази улица са предназначени изцяло за пенсионирани висши офицери от бившия КГБ, на които държавата е осигурила уютни и комфортни старини.

През зимата на 1999-а сред тях бе един от най-опасните руски разузнавачи, генерал Юрий Дроздов. В разгара на Студената война той бе ръководил всички операции на КГБ по цялото източно крайбрежие на Америка, преди да бъде върнат в Москва, за да оглави свръхсекретното управление „Нелегално разузнаване“.

Нелегалните разузнавачи са онези, които влизат във вражеската територия без какъвто и да било дипломатически имунитет и, внедрени като бизнесмени, учени и какво ли още не, ръководят на място агентите, които са вербували. Години наред Дроздов бе обучавал и изпращал по света нелегалните разузнавачи на КГБ.

Гришин се бе засякъл с него за кратко в последните дни преди пенсионирането му, когато генералът оглавяваше малката и дискретна група, поела анализирането на огромното количество сведения, пристигащи от Олдрич Еймс, а полковникът водеше разпитите на разконспирираните шпиони.

Двамата не се обичаха особено. Дроздов не си падаше по грубите методи, а Гришин, който никога не бе напускал Съветския съюз, като се изключи безславната му мисия в Източен Берлин, ненавиждаше онези от Първо главно, които бяха прекарали половината си живот на Запад и се бяха „заразили“ от чуждестранни превземки. Все пак Дроздов се съгласи да се срещне с него в апартамента си на улица „Маросейка“.

Без много приказки Гришин извади увеличената снимка и я сложи на масата.

– Познавате ли този човек? – попита.

За негов ужас старият разузнавач избухна в неудържим смях.

– Дали го познавам:? Лично не. Но това лице се е запечатало в съзнанието на всеки мой връстник, работил някога в Язенево. Вие не знаете ли кой е?

– Не. Ако знаех, нямаше да бъда тук.

– Викахме му Лисицата. Найджъл Ървин. Ръководеше всички операции срещу нас през седемдесетте години. После шест години беше началник на британската Тайна разузнавателна служба.

– Шпионин.

– Майстор на шпионажа, шеф на всички шпиони – поправи го Дроздов. – Не е съвсем същото. Беше един от най-добрите в бранша. Защо питате?

– Пристигнал е в Москва вчера.

– Сериозно? Знаете ли защо?

– Не – излъга Гришин.

Дроздов го изгледа изпитателно. Не можеше да го заблуди с това "не".

– Всъщност, вас пък какво ви интересува? Нали вече не сте в играта? Доколкото знам, ръководите ония мутри на Комаров, или бъркам нещо?

– Аз съм шеф на сигурността в Съюза на патриотичните сили – каза през зъби Гришин.

– Все тая – промърмори старият генерал и изпрати неканения си гост до вратата. – Ако се появи отново, кажете му да мине да пийнем по едно – подвикна той подире му, а под носа си добави: – Кретен.

Щом се върна в кабинета си, Гришин веднага се свърза с информаторите си в Имитационния отдел в им нареди да го уведомят незабавно в случаи, че Найджъл Ървин или господин Тръбшоу влязат в страната.

На следващия ден армейски генерал Николай Николаев даде интервю за „Известия – най-големия национален ежедневник. За вестника това бе нещо като сензация, защото старият воин никога не даваше интервюта.