Фредерик Форсайт - Иконата

Материалът трябваше да отбележи предстоящия му седемдесет и четвърти рожден ден и съвсем естествено започна с въпроси около здравословното му състояние.

Стегнат и изправен в кожения си стол в една от стаите на офицерския клуб в Академията „Фрунзе“, генералът отвърна на репортера, че няма проблеми със здравето.

– Зъбите са си мои – изръмжа с гърления си глас той. – Очила не нося и още мога да надбягам който и да е никаквец на твоята възраст.

Репортерът, който беше прехвърлил четирийсетге, напълно му повярва. Фотографката, млада дама на около двайсет и пет години, го погледна с възхита. Дядо и неведнъж беше разправял как младият танкист ги е въвел в Берлин преди петдесет и четири години.

Разговорът се завъртя около положението в страната.

– Окаяно – заяви чичо Коля. – Пълен хаос.

– Предполагам, че ще гласувате за Съюза на патриотичните сили и Игор Комаров идния януари? – попита репортерът.

– За тоя ли? Никога! – отсече генералът. – Банда фашисти това са те. Направо ми се повдига от тях.

– Не разбирам – притесни се журналистът. – Мислех, че...

– Млади човече, хич не си и помисляй, че съм се хванал на патриотичните глупости на Комаров. Знам аз какво е патриотизъм, момче. Виждал съм как се умира за родината. Мислиш ли, че не мога да разбера кога ме лъготят? Тоя Комаров не е никакъв патриот. Пълен боклук, това е той.

– Разбирам – отвърна репортерът, който изобщо нищо не разбираше и съвсем се беше сащисал. – Но има много хора, които смятат, че плановете му за Русия...

– Плановете му за Русия са пак да се лее кръв – изрева чичо Коля. – Мислиш, че малко кръв се е ляла в тая страна? Аз пък съм се нагледал на кървища и повече не ща и да чуя. Тоя човек е фашист, момче. Слушай ме какво ти казвам. Бил съм се с фашисти цял живот. И в Курск, и при „Багратион“, и оттатък Висла, та чак до Берлин. Немец или руснак, фашистът си е фашист. Всичките са... – Искаше му се да използва някоя от четирийсетте руски думи, отнасящи се до интимни части на тялото, но понеже в стаята имаше дама, реши да се ограничи с „мерзавци“.

– Но не смятате ли – възрази журналистът, – че Русия трябва да бъде прочистена от всичката тази паплач?

– Трябва, момче. Но тая паплач не идва само от малцинствата, голяма част от нея си е наша, родна, руска сган. Ами политиците, корумпираните бюрократи, дето са дупе и гащи с гангстерите?

– Но Комаров възнамерява да се справи с гангстерите.

– Ти не разбираш ли, че Игор Комаров е финансиран от гангстери? Откъде мислиш, че идват всичките му пари? От добрата фея? Ако дойде на власт, тая страна ще бъде изкупена и разграбена от престъпниците. Казвам ти, момче, никой, който някога е носил униформата на тази армия с гордост, не трябва да допуска родината да попадне в ръцете на ония говеда от гвардията на Комаров.

– Къде е истината тогава?

Старият генерал придърпа днешен вестник и махна към последната страница.

– Гледа ли го онова момче, свещеничето, снощи по телевизията?

– Отец Григорий, проповедника? Не, защо?

– Струва ми се, че той е открил истината. Май ще се окаже, че ние сме грешили през всичките тия години. Сигурно наистина трябва да се върнем към Господа и да възстановим царя.

Интервюто се превърна във сензация. Не толкова заради онова, което се казваше в него, колкото заради онзи, който го казваше. Най-великият жив воин на Русия бе направил изявление, което щеше да се чете от всеки офицер и войник в страната и от голяма част от двайсетте милиона ветерани.

Интервюто беше препечатано без съкращения в седмичника „Наша армия“, последовател на „Красная звезда“, който се получаваше във всяко едно руско поделение. Части от него бяха цитирани в централните новини и повторени по радиото. След това генералът отказа да говори пред медиите.

В сградата до булевард „Киселни“ Кузнецов едва не се разплака, когато застана пред каменното лице на Игор Комаров.

– Не разбирам, господин президент. Просто умът ми не го побира. Ако е имало човек, в когото да съм виждал ваш най-верен привърженик и почитател, то това е генерал Николаев.

Игор Комаров и Анатолий Гришин, който стоеше до прозореца, вперил поглед към заснежения двор, го изслушаха в пълно мълчание. После младият шеф на пропагандата се върна в кабинета си и продължи да звъни из средствата за масова информация, за да минимизира щетите.

Това обаче съвсем не беше лесно. Не можеше да обяви чичо Коля за изкуфял старец, който не знае какво приказва, защото това очевидно не беше така. Единственият му аргумент бе, че генералът не е разбрал правилно намеренията и политиката на Комаров. Но въпросите за това, откъде идват средствата на Съюза на патриотичните сили, започваха да стават все по-неудобни.