Фредерик Форсайт - Иконата

Една вечер в началото на ноември 1999-а патриархът бе обезпокоен в нощните си молитви с новината, че пратеник от Лондон чака на външната врата и моли за аудиенция.

Облечен в обикновено сиво расо, Алексей Втори се изправи на крака и отиде до вратата на малкия параклис да вземе писмото от ръцете на личния си секретар.

Текстът бе написан на бланка на Лондонската митрополия в Кензингтън и носеше подписа на приятеля му, митрополит Антъни. Въпреки това, патриархът остана изненадан, че колегата му се обръща към него по такъв необичаен начин.

Писмото беше на руски – език, който митрополит Антъни отлично знаеше. В него авторът молеше брата си по вяра да приеме по спешност един човек, който идва да му съобщи обезпокояваща и строго поверителна новина, свързана с Църквата.

Патриархът сгъна листа и погледна към секретаря си.

– Къде е той?

– На тротоара, Ваше светейшество. Дойде с такси.

– Свещеник ли е?

– Да, Ваше светейшество.

– Покани го да влезе. След това можеш да се отгеглиш. Ще го приема в кабинета. След десет минути.

Дежурният казак отвори входната врата, погледна към сивото такси и облечения в черно свещеник до него и каза:

– Негово светейшество ще ви приеме, отче.

Отецът плати на шофьора, влезе в къщата и бе поканен в скромна приемна. След десетина минути дойде закръглен свещеник и каза:

– Моля, последвайте ме.

Гостът бе отведен в малка стая, в която очевидно се помещаваше кабинетът на начетен човек. Като се изключи изящната икона в ъгъла, по белите гипсови стени нямаше друга украса освен безкрайните рафтове с книги, които опасваха цялата стая и отразяваха с мек блясък светлината от настолната лампа на писалището. Зад бюрото седеше патриарх Алексей

Втори.

Той направи знак на госта си да седне и каза:

– Отец Максим, бихте ли ни донесли нещо освежаващо. Кафе? Да, кафе за двама и бисквити. Ще вземете ли причастие на сутринта, отче? Да? Значи сега е моментът да хапнете една бисквита, преди да е станало полунощ.

Закръгленият иконом излезе.

– Е, синко, как е моя приятел митрополит Антъни? Нямаше нищо необичайно в черното расо на госта, нито пък в калимавката, която току-що беше свалил от русата си глава. Странното бе само, че за разлика от повечето православни свещеници, не носеше брада.

– Боя се, че не бих могъл да ви кажа, Ваше светейшество, тъй като не го познавам.

Алексей Втори погледна към Монк с явна изненада.

– А това? – каза той и посочи писмото пред него. – Не разбирам.

Монк пое дълбоко въздух.

– Най-напред, Ваше светейшество, трябва да ви призная, че не съм православен свещеник. Нито пък писмото е от митрополит Антъни, макар бланката да е истинска, а подписът – умело фалшифициран. Позволих си това позорно представление, защото трябва да поговоря с вас. Лично, насаме и при пълна секретност.

В очите на патриарха проблесна тревога. Ами ако този човек беше лунатик? Убиец? Долу на входа бдеше въоръжен войник, но можеше ли той да дойде навреме?

Лицето на Алексей Втори остана спокойно. Само след секунди икономът му щеше да дойде с кафето. Нямаше повод за притеснения, все някак щеше да се измъкне.

– Моля, обяснете – каза той.

– Първо, сър, длъжен съм да ви кажа, че съм американец по рождение, а не руснак. Второ, идвам от името на група хора на Запад, които желаят да помогнат на Русия и на нейната Църква, а не да им сторят зло. Трето, дошъл съм само и единствено да ви съобщя новини, които според покровителите ми са важни и обезпокояващи за вас. И накрая, дойдох да поискам вашата помощ, а не кръвта ви. Телефонът е пред вас. Можете повикате пазача. Аз няма да ви спра. Но преди това моля да прочетете онова, което съм донесъл.

Алексей свъси замислено вежди. Човекът определено не приличаше на маниак, освен това бе имал достатъчно време да го убие. Къде се бавеше Максим с това кафе?

– Добре, да видим какво сте донесъл.

Монк бръкна под расото, извади две тънки папки и ги положи на писалището. Патриархът хвърли поглед към кориците – едната сива, другата черна.

– Какво има вътре.

– Препоръчвам ви да прочетете най-напред сивата. Тя съдържа доклад, който неоспоримо доказва, че документът в черната папка не е нито измама, нито лъжа, нито шега, нито пък някакъв номер.

– А черната?

– В черната е личният и строго поверителен манифест на някой си Игор Викторович Комаров, за когото разбрах, че скоро ще бъде президент на Русия.

Отец Максим почука на вратата и влезе с табла кафе и бисквити. Часовникът над камината удари дванайсет.