Фредерик Форсайт - Иконата

– Нещо друго?

Клюкар, помисли си Гришин. Мъжът изглеждаше стреснат, изпотен от притеснение. Но думите му бяха убедителни, макар той, свещеникът, да не разбираше значението им.

– Съвсем малко. Чух думата „фалшификация“ и вашето име.

– Моето?

– Да, непознатият каза нещо, че реакцията ви била прекалено бърза. Говориха и за някакъв старец, патриархът каза, че ще се моли за него. На няколко пъти споменаха думата „зло“, а после непознатият стана да си върви. Трябваше бързо да се скрия и не го видях кога излезе. После чух външната врата да се хлопва и това беше всичко.

– Не видяхте ли кола?

– Не. Надникнах през прозореца отгоре, но кола нямаше. Тръгна си пеша. На следващия ден Негово светейшество не беше на себе си. Изглеждаше блед, с часове не излизаше от параклиса си. Затова успях да дойда да ви се обадя. Надявам се, че съм постъпил правилно.

– Съвсем правилно, приятелю. Съществуват вражески сили, които се опитват да разпространяват лъжи за един велик държавник, който скоро ще стане президент на Русия. Вие сте истински патриот, отец Климовски.

– С нетърпения чакам деня, когато ще прочистим Русия от тая греховна измет, за която говори Комаров. Тия мръсни чужденци. Затова го подкрепям с цялото си сърце.

– Отлично, отче. Повярвайте ми, родината се нуждае точно от такива хора като вас. Очаква ви голямо бъдеще. Само още нещо... Този непознат, имате ли представа откъде е дошъл?

Свещичката в ръцете на отчето вече догаряше. На няколко метра от тях бяха застанали двама богомолци, вперили умислени погледи в светите икони.

– Не. Но пазачът после ми каза, че бил дошъл с такси. От ония сивите, дето обслужват централната част на града.

Свещеник, в полунощ, на път за „Чисти переулок“. Няма начин да не е вписан в пътния лист. Началната точка – също. Полковник Гришин впи пръсти в месестото рамо на свещеника и го обърна с лице към себе си. Отец Климовски застина.

– Чуйте ме, отче. Направихте едно добро дело и като му дойде времето, ще бъдете възнаграден. Но това не е достатъчно, разбирате ли ме? – Отец Климовски кимна. – Искам да следите всичко, което става в дома на патриарха. Кой влиза, кой излиза. Особено висши духовници и чужденци. Когато забележите нещо, потърсете ме. Просто кажете "Максим се обажда" и съобщете час. Нищо повече. Срещата ще бъде тук, в определеното от вас време. Ако имам нужда от вас, ще ви пратя писмо на ръка. Просто картичка с написан час. Ако по някаква причина не можете да излезете по това време, обадете се по телефона и дайте друго. Разбирате ли.

– Да, полковник. Ще направя всичко възможно за вас.

– Убеден съм. Виждам, че един ден в този район ще има нов митрополит. А сега тръгвайте. Аз ще изляза след малко.

Полковник Гришин продължи да гледа образите, които ненавиждаше, и се замисли над онова, което бе чул. Че Черният манифест отново е в Русия, бе повече от ясно. Онзи глупак с расото не знаеше за какво говори, но думите му бяха съвсем точни.

Значи някой се е завърнал, след месеци мълчание. Разхожда си се кротко, показва документа насам-натам, но не оставя копие. За да създава врагове, разбира се. За да се опита да повлияе на събитията.

Който и да е този „някой“, лошо е преценил съюзниците си. Църквата нямаше власт. Гришин с възхищение си спомни подмятанията на Сталин: „Къде му е армията на папата?“. Но който и да бе непознатият, можеше да им създаде много проблеми.

От друга страна, онзи бе задържал Манифеста. Което означаваше, че може би има само едно или най-много две копия от него. Основният проблем без съмнение бе той да бъде открит и елиминиран. И то така, че да не остане и парченце – нито от него, нито от документа.

Проблемът се бе оказал по-прост, отколкото Гришин би могъл да се надява.

Що се отнася до новия му информатор, там нямаше да срещне трудности. Годините в контраразузнаването го бяха научили да разпознава и преценява информаторите пръв поглед. Свещеникът беше подлец, който и майка си би продал, за да се нареди. Гришин не бе пропуснал да забележи как заблестяха очите му, когато му спомена за издигане до митрополит.

И нещо друго, помисли си полковникът, докато минаваше покрай двамата съгледвачи, които бе оставил на пост до вратата. Трябваше да се поразтърси из Младежката бойна лига и да намери някой млад и снажен красавец за продажния свещеник.

Нападението на четиримата маскирани мъже беше бързо и ефикасно. Когато приключи, началникът на таксиметровата фирма, обслужваща централната част на града, прецени, че едва ли има смисъл да се оплаква в милицията. При беззаконието, което цареше в Москва и най-добрият следовател не би бил в състояние да открие нападателите, нито пък щеше да си направи труда. Ако им кажеше, че нищо не е откраднато и никой не е пострадал, само щеше да изпише кофи мастило и да си изгуби няколко дни в даване на показания, които щяха да събират прах в някое досие.