Фредерик Форсайт - Иконата

– Закъсня – въздъхна патриархът. – Максим, заради теб не можах да си изям бисквитата.

– Ужасно съжалявам, Ваше светейшество. Кафето.., трябваше да смеля прясно.., аз...

– Шегувам се, Максим – отвърна Алексей и погледна към Монк.

Непознатият изглеждаше як и силен. Ако имаше намерение да убива някого, най-вероятно щеше да види сметката и на двамата.

– Иди да си легнеш, Максим. Нека Бог бди над съня ти.

Икономът тръгна към вратата.

– Е – каза патриархът, – какво пише в манифеста на господин Комаров?

Отец Максим затвори вратата след себе си, молейки се никои да не е забелязал как се сепна при споменаването на името на Комаров. В коридора се огледа притеснено в двете посоки. Секретарят вече беше в леглото си, сестрите щяха да дойдат чак на сутринта, казакът дежуреше долу. Отец Максим коленичи пред вратата и допря ухо до ключалката.

Алексей Втори започна с доклада от разследване– то, както му беше препоръчано. Монк отпи от кафето си и зачака.

– Удивителна история – каза патриархът накрая. – Защо го е направил?

– Старецът ли?

– Да.

– Никога няма да разберем. Както виждате, той е мъртъв. Несъмнено убийство. Докладът на професор Кузмин е категоричен.

– Клетият човек. Ще се моля за него.

– Можем само да предположим, че нещо в този документ толкова го е притеснило, че е рискувал и накрая е дал живота си, за да разкрие истинските намерения на Игор Комаров. Бихте ли прочели Черния манифест, Ваше светейшество?

Един час по-късно патриархът на Москва и цяла Русия се облегна на стола си и впери поглед някъде над главата на Монк.

– Не може да е вярно – каза той след малко. – Не е възможно наистина да възнамерява да осъществи тези сатанински намерения. Та ние сме пред прага на третото хилядолетие след Христа. Вече сме надживели тези неща.

– Като Божи човек, предполагам, вярвате в силите на злото, нали Ваше светейшество?

– Разбира се.

– И в това, че понякога тези сили могат да приемат човешки образ. Хитлер, Сталин...

– Вие християнин ли сте, господин?...

– Монк. Предполагам, че да. За съжаление, лош.

– Нима всички сме добри? В тия времена. Но щом сте християнин, сигурно знаете какви са християнските схващания за злото. Необходимо ли е аз да ви ги казвам?

– Ваше светейшество, дори да оставим настрана намеренията на Комаров спрямо евреите, чеченците и другите етнически общности, ако написаното в този манифест се осъществи, Светата ви църква ще се върне в най-мрачните си години. Ще бъде принудена или да стане доброволен съучастник, или жертва на фашистка държава, по-безбожна и от комунистическата.

– Ако това е тук е вярно.

– Вярно е, Ваше светейшество. Никой не преследва и убива хора заради някакъв си фалшификат. Реакцията на полковник Гришин беше прекадено бърза, за да се успокояваме, че този документ не е дошъл от бюрото на секретаря Акопов. Ако беше фалшификат, те нямаше да знаят за него. А започнаха да го търсят едва няколко часа след изчезването му.

– Какво искате от мен, господин Монк.

– Отговор. Ще се противопостави ли Руската православна църква на този човек?

– Ще се моля. Ще търся прозрение...

– И ако отговорът е, че не като патриарх, а като християнин, като човек и руснак, нямате друг избор, тогава какво?

– Тогава няма да имам друг избор. Но как да му се противопоставим? Резултатът от президентските избори през януари е предрешен.

Монк се изправи, прибра двете папки, пъхна ги под расото си и посегна за калимавката.

– Ваше светейшество, скоро при вас ще дойде един човек, също чужденец. Това е името му. Моля ви да го приемете. Той ще ви каже как бихте могли да помогнете – каза той и му подаде някаква картичка.

– Имате ли нужда от кола? — попита Алексей.

– Не, благодаря. Ще повървя.

– Нека Бог върви с вас.

Монк го остави под светата икона смутен, потресен и тревожен. Приближавайки към вратата, му се стори, че дочу стъпки по килима отвън, но когато излезе, в коридора нямаше никой. Войникът долу го изпрати до външната врата.

Вятърът навън беше студен и пронизващ. Монк нахлупи ниско свещеническата си шапка и тръгна към „Метропол".

Преди да се зазори, една закръглена фигура излезе от дома на патриарха и забърза по улиците към близкия хотел "Россия“. Макар да имаше портативен телефон в джоба на тъмния си костюм, мъжът знаеше, че е по-безопастно да се обади от уличен телефон.

Човекът, когото успя да намери в сградата до булевард "Киселни", беше от нощната охрана, но се съгласи да предаде съобщението.