Фредерик Форсайт - Иконата

– Една последна задачка – каза полковникът на Бородин, който още не си бе тръгнал от хотела. – Вземи кодирана карта за стаята и кажи на администратора, че ако и думица за това стигне до ушите на доктор Питърс, той не само ще бъде изхвърлен, но и ще прекара следващите десет години в каменна кариера. Не ме интересува какво ще му обясниш.

Полковник Гришин реши, че работата не е за хората от Черната Гвардия. Те се разпознаваха лесно и аферата можеше да завърши с протести от страна на Американското посолство. Най-подходящи за случая бяха обикновените престъпници, щяха да свършат работата, че и вината щяха да си поемат. В мафията на Долгоруки имаше екип, който се бе специализирал в първокласни влизания с взлом.

Вечерта след неколкократни обаждания в стая 841-ва, от които стана ясно, че вътре няма никой, двама си отключиха с картата и влязоха. Третият остана да чака в кожените кресла, в случай че се завърне наемателят.

Стаята бе подложена на щателен обиск. Нищо интересно не бе намерено. Нито паспорт, нито документа, нито куфарче, нито каквито и да било лични книжа. Където и да се намираше, Монк бе взел всичко със себе си. След като всичко бе претърсено, „специалистите" си тръгнаха и оставиха стаята така, както я бяха намерили.

От другата страна на коридора чеченецът, който бе наел стаята отсреща, отвори едва забележимо вратата, видя мъжете да влизат и излизат и докладва по мобилния си телефон.

В десет вечерта Джейсън Монк влезе във фоайето, на хотела като човек, който току-що се е навечерял и иска да се оттегли в стаята си. Не мина през рецепцията, носеше картата в себе си. И двата входа бяха завардени от постови – по двама на всяка врата. Когато Монк влезе в единия от асансьорите, двама от наблюдателите се метнаха на другия, а останалите тръгнаха по стълбите.

Монк мина по коридора към стаята си, почукана отсрешната врата, получи куфарчето от човека вътре и влезе в стая 841-ва. Първите двама гангстери, които бяха взели асансьора, се появиха в края на коридора тъкмо навреме, за да видят вратата на стаята на Монк да се затваря. Секунди след тях по стълбите се качиха и другите. Последва кратък разговор. Двама се настаниха на кожените фотьойли, откъдето имаха поглед към коридора, а другите двама се върнаха долу да докладват.

В десет и половина от стаята срещу наблюдавания обект излезе някакъв мъж, мина през фоайето покрай тях и тръгна към асансьорите. Никой не му обърна внимание: друг човек, друга стая.

В десет и четирийсет и пет телефонът на Монк иззвъня. Обаждаше се камериерката да пита дали има нужда от допълнително кърпи. Той отказа, благодари и затвори.

Със съдържанието на куфара Монк влезе в поредното си превъплъщение и се приготви за тръгване. В единайсет излезе на малкия балкон и дръпна стъклената врата след себе си. Не можеше да я заключи отвън, затова я залепи с парче широка, здрава лепенка.

После, завързан през кръста със стабилно въже, той се спусна един етаж по-надолу на балкона на стая 741-ва. Оттам прескочи четири разделителни прегради и спря пред прозорците на 733-а.

В единайсет и десет един шведски бизнесмен лежеше гол в леглото си, с ръка на половия си орган, и гледаше порно, когато – за негов ужас – на прозореца му се почука.

Пред паническия избор между хавлията и дистанционното той в крайна сметка избра хавлията и, прилично загърнат, стана от леглото и отиде до прозореца. Отвън някакъв мъж му правеше знаци да отвори. Напълно шашардисан, шведът отключи вратата. Мъжът влезе в стаята и започна да се оправдава с провлачения диалект на американски южняк.

– Хиляди благодарности, друже.., сър. Сигурно се чудите какво правя на вашия балкон... – Беше прав. Шведът го гледаше вцепенен и не можеше да проумее как е попаднал пред прозорците му. – ... Вижте сега. Много е глупаво, ама аз съм в съседната стая и рекох да изляза на балкона да изпуша една пура, че да не опушвам в стаята, обаче – представяте ли си – проклетата врата взе, че се затвори от вятъра. Видях се в чудо, та реших да прескоча при вас и да ви помоля да ме пуснете да вляза през вашата стая.

Навън беше студено. Пушачът бе облечен като за излизане, с куфарче в ръка, вятър нямаше, а вратите не се заключваха от само себе си, но на шведа му беше все тая.

Сипейки благодарности и извинения, неканеният му гост намери сам пътя към вратата, пожела му приятна вечер и си излезе.

Шведският бизнесмен, който отгоре на всичкото се занимаваше с продажба на брави и ключалки, затвори плътно прозорците, спусна завесите, свали хавлията, натисна копчето на дистанционното и се върна към икономичното си развлечение.