Фредерик Форсайт - Иконата

В средата на втората седмица пристигна Джордж Симс, около петдесетгодишен, бивш офицер от САС. На следващата сутрин той изведе Монк на поляната. Застана на четири метра от него и каза с напевния си шотландски акцент.

– А сега, сър, ще ви бъда много задължен, ако се опитате да ме убиете. – Монк го погледна учудено. – Не се притеснявайте, няма да успеете.

Беше прав. Монк се приближи, финтира и замахна. Шотландските хълмове се завъртяха пред очите му и той се озова по гръб на поляната.

– За малко да ме ударите – каза бившият офицер.

Хектор беше влязъл в кухнята да остави току-що извадените моркови, когато Монк отново прелетя с главата надолу през прозореца.

– Какво правят, за Бога? – попита градинарят.

– Я стига – смъмри го госпожа Гий. – Не виждаш ли, че гостите на младия господар се забавляват.

Навътре в гората Симс връчи на Монк швейцарски деветмилиметров автоматичен зигзауер.

– Бях останал с впечатление, че използвате браунинг – каза Монк а желанието си да се покаже осведомен.

– Ползвахме, но отдавна. Минахме на тия преди повече от десет години. Стреляли ли сте с две ръце от изправено положение, сър?

Като новобранец в ЦРУ, Монк бе прекарал курс по стрелба със стрелково оръжие във "Фермата" във Форт Пиъри. От малък ходеше на лов с баща си из Сините хребети и резултатите му бяха най-добрите в курса. Оттогава обаче бе минало много време.

Шотландецът изправи дървен силует за мишена, отдалечи се на петнайсет крачки, обърна се и изстреля четири куршума в областта на сърцвто. Монк отнесе лявото ухо на силуета и одраска бедрото му. В продължение на три дни двамата изстрелваха по сто патрона два пъти на ден, докато Монк се научи да вкарва три от пет куршума в главата. – Това обикновено ги спира – каза Симс с тона на човек, който си дава сметка, че не може да иска повече.

– С малко късмет изобщо няма да ми се наложи да използвам такива щуротии –– отвърна Монк.

– Да, знам сър. Всички така казват. А после късметът се оказва по-малко от необходимото. Вие бъдете подготвен, пък нека не се наложи.

В началото на третата седмица Монк бе запознат със "свръзката“ си. Изненадващо млад мъж на име Дани пристигна от Лондон и донесе със себе си куфарче.

– Това е най-обикновен лаптоп – обясни той.

И наистина беше – не по-голям от нормална книга, с екран от вътрешната страна на капака и чупеща се клавиатура, която излизаше отвътре и се разгъваше до стандартните размери. Беше от ония умни машинки, които вече всеки втори бизнесмен носеше в куфарчето си.

– Дискетата... – Дани размаха нещо като кредитна карта под носа на Монк и го пъхна отстрани в лаптопа .., съдържа обичайната информация, необходима на един бизнесмен, за какъвто ти ще се представяш. Данните вътре свързани с търговията и дори и откраднати не биха представлявали интерес за когото и да е било, освен за собственика.

– Е?-попита Монк.

Даваше си сметка, че този обезоръжаващо млад човек е от онези, родени десетилетия след него, които бяха израсли с компютрите и сега схващаха сложните механизми по-лесно от египетски йероглифи. Той самият сто пъти би предпочел египетския.

– А това какво е? – попита Дани и размаха друг предмет.

– Кредитна карта – отвърна Монк.

– Я погледни пак.

Монк разгледа тънкото пластмасово правоъгълниче, видя магнитната лента на гърба и отвърна:

– Добре де, прилича на кредитна карта.

– Може дори да послужи като кредитна карта – отвърна Дани, – но не я използвай като такава. Да не би случайно някой раздрънкан апарат да я повреди нещо. Пази я като очите си, гледай много-много да не я показваш насам-натам и я използвай само при необходимост.

– Какво прави? – попита Монк.

– Какво ли не. Кодира всичко, което напишеш на компютъра. Има в паметта си сто кода за еднократна употреба. Въобще не ги знам какви са – това не е по моята част, – но доколкото разбрах, са непробиваеми.

– Чудесно – каза Монк, доволен, че най-после чува нещо, което да му звучи познато.

Дани извади дискетата и сложи на нейно място кредитната карта.

– Значи лаптопът се захранва от литиева батерия с достатъчно мощност да предава към сателит. Дори и да имаш на разположение електрически контакт, използвай батерията, за да не се получи срив в напрежението или токов удар. Иначе можеш да я зареждаш в мрежата. Сега включи компютъра.

Той посочи съответното копче и Монк го натисна.

– Напиши съобщението си до сър Найджъл в прав текст.

Монк натрака с двайсетина думи, че е пристигнал добре и е осъществил първия контакт.