Фредерик Форсайт - Иконата

– Ще се наложи да си приказваме и на английски, разбира се – каза Ървин, – защото не всички знаем руски, но поне по четири часа дневно ти ще разговаряш на руски с Олег отсреща. Трябва да възстановиш произношението си дотолкова, че да можеш да минеш за руснак.

Монк кимна. От години не беше говорил езика и скоро щеше да разбере колко грапаво бе станало произношението му. Но хората с вроден усет към езиците никога не забравят напълно знанията си и винаги могат да ги възстановят, стига да се упражняват достатъчно.

– Значи – продължи сър Найджъл, – Олег, Сайрън и Мич ще бъдат постоянно тук. Останалите ще са приходящи. Включително и аз. След няколко дни, като се пооправиш тук, ще трябва да отлетим на юг, за да се заемем с.., други неща.

Ако Монк бе хранил надежди, че ще се съобразят с последиците от смяната на часовия пояс, сериозно се беше объркал. След обяда му предстояха четири часа с Олег.

Руснакът измисляше всякакви ситуации. В един момент беше уличен милиционер, който спира Монк да провери документите му, пита го откъде идва, къде отива и защо. После ставаше сервитьор, уточняващ побности по поръчката; провинциалист, обърнал се за помощ към московчанин. Още след първите четири часа Монк почувства, че усетът му към езика се възвръща.

След толкова хамалуване на лодката той се смяташе за здравеняк, въпреки понаедрялата си талия, но призори на следващата сутрин излезе на първия си крос със Сайрън и Мич и разбра, че изобщо не е прав.

– Ще започнем с нещо леко, шефе – каза Мич и като за старт пробягаха дванайсет километра през високата трева.

Отначало Монк помисли, че ще умре. После му се искаше наистина да е умрял.

От обслужващия персонал на замъка бяха останали само двама души. Икономката, чудесната госпожа Макгиливрей, готвеше, чистеше и посрещаше с неодобрителен поглед върволицата от експерти, които идваха и си отиваха заедно с английския си акцент. А Хектор се грижеше за зеленчуковата градина и ходеше до Уайтхаус за продукти. Доставчици в замъка не идваха. Госпожа Макгий, както я наричаха мъжете, и Хектор живееха в две малки вилички встрани от замъка.

Един ден дойде фотограф и направи една камара снимки на Монк за различните документи за самоличност, които му приготвяха другаде. Появи се и фриьор-гримор, който умело промени външността на Монк и му показа как да го прави сам с минимум материали, изключващи приспособления, които не можеха да се купят или занесат, без да събудят подозрения за истинското им предназначение. Фотографът му направи снимки с променената външност за втори паспорт.

Ървин се беше сдобил отнякъде с истински руски документи и бе прибягнал до услугите на гравьор и калиграф, за да ги фалшифицира според новата самоличност.

Монк прекара часове пред огромна карта на Москва, опитвайки се да запомни града и стотиците нови имена, които за него бяха съвсем непознати. Кеят „Морис Торес“, кръстен на починалия френски комунистически лидер, бе възвърнал старото си име и се казваше Софийски. Всичко, свързано с Маркс, Енгелс, Ленин, Дзержински и останалите комунистически величия беше изчезнало от топонимията.

Той запамети стоте най-известни сгради и тяхното разположение, научи се да използва новата телефонна система, да спира на секундата „такси“, като махне на който и да е шофьор, където и когато и да било, и му даде долар.

Прекара часове в стаята с прожекционния апарат, където заедно с един човек от Лондон, който също говореше руски, но беше англичанин, прегледа стотици лица, докато не ги запомни съвсем.

Имаше и много за чете: речи на Комаров, руски вестници и списания. И най-ужасното – петдесет телефонни номера, които трябваше да бъдат наизустени, цифра по цифра. А с цифрите изобщо не беше на "ти".

Сър Найджъл дойде отново на втората седмица. Изглеждаше уморен, но доволен. Не каза къде е бил. Донесе нещо, което едно от момчетата в екипа му бе купило след дълго обикаляне из лондонските антиквариати. Монк го преметна в ръцете си.

– Откъде, по дяволите, знаеш за това? – попита.

– Няма значение. Имам си източници. Същият ли е?

– Абсолютно. Поне доколкото си спомням.

– Значи ще ни свърши работа.

Ървин беше донесъл и куфар, изработен от умел майстор. Само невероятно опитен митничар можеше да забележи тайника, в който Монк щеше да скрие двата документа: Черния манифест в оригинал на руски и превода на доклада, доказващ неговата автентичност.

В началото на втората седмица Джейсън Монк имаше чувството, че не е бил в такава форма от десет години насам. Заякна, мускулите му се стегнаха, стана по-издръжлив на натоварванията, макар да знаеше, че никога няма да стигне Сайрън и Мич. Те можеха да тичат с часове, преодолявайки границите на болката и изтощението, за да достигнат до онова състояние, близко до смъртта, в което само волята кара тялото да се движи.