Фредерик Форсайт - Иконата

– Ще ми разкажеш ли нещо повече за него? Нищо, че няма да се съгласи.

Старият бивш заместник-директор се усмихна и бавно започна да разказва.

Източен Берлин, Септември 1990

В топлата есенна вечер откритата тераса на кафенето беше пълна с народ. Полковник Туркин, облечен в светъл немски костюм, не направи никому впечатление, когато седна на малката масичка до тротоара, току-що освободена от влюбена двойка тинейджъри.

Когато келнерът дойде да разчисти чашите, той си поръча кафе, отвори немски вестник и зачете.

Именно защото бе прекарал целия си стаж в контраразузнаването, където наблюдението и следенето на заподозрени е ежедневие, той познаваше всички тънкости на занаята и можеше по-лесно от всеки друг да усети, че го следят. Затова хората на КГБ гледаха да стоят на разстояние. Но бяха там: мъж и жена, седнали на една пейка отсреща през площада, млади, безгрижни, с уокмени на главите.

Чрез слушалките си те поддържаха непрекъсната връзка с две коли паркирани зад ъгъла. Предаваха наблюденията си на оперативната група, която чакаше там, и получаваха инструкции. Заповедта за ареста на Туркин вече беше издадена.

Последните две сведения окончателно бяха наклонили везните към него. По думите на Еймс, агент Лисандър бе вербуван извън Съветския съюз и говореше испански. Заради езика следователите бяха принудени да преровят досиетата, касаещи цяла Латинска Америка плюс Испания. Оказа се, че другият заподозрян е бил изпратен за първи път в Южна Америка преди пет години. А според сведенията на Еймс, Лисандър бе вербуван преди шест.

Второто и решаващо доказателство дойде от гениалната идея да се проверят всички телефонни обаждания, направени от щаба на КГБ в Източен Берлин в нощта на неуспешния опит да се залови куриерът на ЦРУ, който мистериозно бе изчезнал един час преди да нахлуят в жилището му.

В извадената разпечатка фигурираше едно обаждане до тайната квартира на американците, направено от автомата във фоайето на сградата на КГБ. Оказа се, че същата вечер другият заподозрян е бил в Потсдам, а полковник Туркин не само се е намирал в Берлин, но и е ръководил акцията по залавянето на куриера.

Оперативната група беше готова да арестува полковника още сутринта, но чакаше някакъв висш офицер от Москва, който настоявал да присъства на ареста и лично да придружи заподозрения до Съветския съюз. В късния следобед Туркин изненадващо бе напуснал сградата пеша и групата не бе имала друг избор, освен да го проследи.

Мургав ваксаджия от арабски произход се дотътри по тротоара пред кафенето и започна да предлага на хората от предните маси да им излъска обувките. Повечето просто поклащаха глава и го отпращаха Жителите на Източен Берлин не бяха свикнали по кафенетата им да се мотаят васкаджии, още по-малко пък араби, а посетителите от западната част на града от край време смятаха че в страната им има прекалено много емигранти от Третия свят.

След няколко отказа арабинът най-после си намери клиент, сложи малкото си столче на тротоара пред него, грабна четката и бързо започна да му лъска обувките Келнерът веднага дойде да го пропъди.

– Като е почнал, оставете го да свърши – каза клиентът на немски.

Келнерът сви рамене и се оттегли.

– Отдавна не сме се виждали, Коля – промърмори ваксаджията на испански. – Как си?

Руснакът се наведе сякаш да посочи някакво петно на обувката си.

– Не много добре. Мисля, че става нещо.

– Да?

– Преди два месеца ми наредиха да нахлуя в един апартамент тук. Тайна квартира на ЦРУ. Успях да се обадя на куриера да се маха. Но как са разбрали? Заловили ли са някого?

– Възможно е. Защо?

– Има и друго, по-лошо. Преди две седмици, малко преди да ти изпратя картичката, дойде един офицер от Москва. Познавам го, работи в „Анализи“. Жена му е немкиня, бяха дошли на гости. На сбирката се напи и взе да раздува, че в Москва имало арести. Един от Министерството на отбраната, един от Външно. – Монк се смрази. – Някой на масата го подкачи, че сигурно имат солиден източник във вражеския лагер, и онзи му намигна.

– Трябва да се махнеш, Коля. Веднага, още тази вечер. Мини отсреща.

– Не мога да оставя Людмила и Юрий. В Москва са.

– Докарай ги тук, приятелю. Измисли нещо, каквото и да е. След десет дни тук вече ще е Западна Германия. Няма да ги пуснат да дойдат.

– Знам. До десет дни ще минем отсреща. Ще ни приберете ли?

– Лично ще се погрижа. Не отлагай нито ден. Руснакът подаде на ваксаджията шепа източногермански марки, които след десет дни можеха да бъдат сменени за конвертируеми западногермански. Арабинът се изправи, кимна за благодарност и си тръгна.