Фредерик Форсайт - Иконата

– Не знам – отвърна Ървин. – Преживял съм го веднъж. Не мога да си представя, че ще се случи отново. Колкото и старомодно да ти звучи.

– Старомодно ли? – изсмя се Нейтансън – Добре тогава, да пие, за старомодността. Ти ще ходиш ли в Русия?

– Не виждам как бих могъл да го избегна.

– Пази се, приятелю.

– Сол, навремето в Службата казвахме, че има стари агенти и смели агенти, но стар смел агент няма. Ще се пазя.

Тъй като Ървин бе отседнал в Джорджтаун, приятелят му бе предложил да се срещнат в парка "Четирите сезона", в близост до който имаше уютен малък ресторант на име "Ла Шомиер".

Ървин пристигна пръв, намери свободна пейка, седна и зачака – старец с посивяла коса, около когото малчуганите описваха кръгчета с ролерите си.

Началникът на СИС от край време беше далеч по-опитен в занаята от директора на ЦРУ и при посещенията в Лангли се разбираше много по-добре с двамата си американски колеги – заместник-директорите "Разузнаване“ и „Операции“. Свръзваше ги професионално приятелство, което не винаги можеше да се изгради с политическия избраник на Белия дом.

Отсреща на улицата спря такси и един белокос американец на същата възраст слезе на тротоара. Ървин пресече улицата и го потупа по рамото.

– Отдавна не сме се виждали. Как си, Кери?

На лицето на Кери Джордан изгря усмивка.

– Найджъл, какво, по дяволите, правиш тук? И какъв е тоя неочакван обяд?

– Ти оплакваш ли се?

– Напротив, радвам се да те видя.

– Тогава да влизаме, ще ти кажа вътре.

Бяха подранили и тълпата, която се изсипваше по обяд, още не беше пристигнала. Като във всеки уважаващ себе си ресторант в Джорджтаун, на входа ги попитаха каква маса искат – за пушачи или за непушачи. Джордан предпочете първото. Ървин го погледна с изненада. И двамата не пушеха.

Но старият разузнавач си знаеше работата. Салонният управител ги поведе към уединено сепаре в дъното на ресторанта, където можеха спокойно да си поговорят, без да се притесняват, че може да ги чуе някой. Сервитьорът донесе меню за ястията и напитките, двамата се спряха на предястие и месо с гарнитура. Ървин прегледа листа с вината и избра разкошно бордо от Бешвел.

Келнерът грейна: виното не беше евтино и вече бе започнало да „отлежава“ в склада. Донесе го само след минути. Показа етикета, получи одобрението на Ървин, измъкна тапата и отля първата глътка в странична чаша.

– Е –попита Кери Джордан, когато двамата останаха сами. – Какво те води по тия места? Носталгия, може би?

– Не точно. По-скоро проблем.

– Нещо, свързано с големците, с които се срещна в Уайоминг?

– Ах, Кери, скъпи Кери, колко сглупиха, като те уволниха!

– Знам, знам. Какъв е проблемът?

– В Русия става нещо сериозно и доста опасно.

– Не ми казваш нищо ново.

– Нямам предвид онова, което четем по вестниците, но положението наистина е опасно. Официално службите на двете ни страни няма да предприемат нищо.

– Защо?

– От благоприличие, предполагам.

Джордан изсумтя.

– Както казах, нищо ново.

– Та преобладаващото мнение миналата седмица бе, че няма да е лошо някой да отиде там и да види как стоят нещата.

– Някой? Въпреки официалното становище?

– В общи линии, да.

– А мога ли да те попитам откъде ти хрумна да дойдеш при мен? Та аз от дванайсет години не съм вече в играта.

– Още ли ти се чува гласът в Лангли?

– Там вече никой няма глас.

– Точно за това идвам при теб, Кери. Трябва ми човек, способен да отиде в Русия, без да привлече внимание.

– Нелегално?

– Опасявам се, че да.

– Под носа на ФСС?

Когато Горбачов бе раздробил КГБ на отделни подразделения, Първо главно управление, останало си в старата сграда в Язенево, бе преименувано на СВР или Службата за външно разузнаване, а Второ главно, занимаващо се с вътрешната сигурност, бе кръстено Федерална служба за сигурност, ФСС.

Кери Джордан се замисли за миг, а после поклати глава и каза:

– He, няма да се съгласи.

– Кой? Кой няма да се съгласи?

– Човекът, за когото си мислех. Извън играта като мен, но доста по-млад. Беше страшно добър. Хладнокръвен, находчив, вървеше винаги с една крачка напред. Просто роден разузнавач. Уволниха го преди пет години. – Джордан отпи от чашата си. – Виното е невероятно. Да ти кажа честно, рядко ми се случва да пия толкова хубаво вино.

Ървин доля чашата му.

– Как се казва? Онзи човек, за когото си помисли?

– Монк. Джейсън Монк. Говореше руски като матерен. Най-добрият оперативен работник, който някога съм имал.