Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Затова моят ход ще бъде следният: ще изляза от задната врата, ще заобиколя до обраслото с бурени хълмче от дясната страна и ще сваля с изстрел вашия партньор от дървото.

Тъжна усмивка.

— Ако разсъжденията ми са верни, вашият партньор ще бъде мъртъв след – той погледна часовника си – две минути и двайсет секунди.

Той спря да обикаля и се облегна на масата над отрязаната глава и замръзващата локва кръв. – Искрено се надявам, че бъркам. Надявам се вашият приятел да е по-умен. Ако ловът ми свърши преждевременно, това ще бъде голямо разочарование.

Той се обърна, отупа с ръце дрехите си, за да провери дали всичко е на място, след това се поклони отсечено на Д’Агоста:

— Сега ви казвам довиждане… през задната врата. Ако чуете изстрели отзад, ще разберете, че ме е изненадал. Но ако чуете изстрели отпред, ще знаете, че предположението ми се е оказало правилно.

След тези думи се обърна, закрачи към вратата и изчезна надолу по коридора, който водеше към задната част на сградата.

Д’Агоста насочи вниманието си към часовника, който Озмиян беше сложил на масата. Десетте минути изчакване бяха минали. Той зачака, ослушвайки се за изстрелите, които беше уверен, че ще се чуят откъм задната част на сградата, защото Пендъргаст щеше да изненада Озмиян, щом излезе. Но нищо не се чу. Минаха няколко минути и тогава тишината беше нарушена от два изстрела откъм предната част.

Тичайки по замръзналата земя, Пендъргаст разбра, че е направил своята първа грешка, която едва не му струва живота. Чакайки на дървото, когато предната врата не се отвори след изтичането на десетминутната преднина, веднага осъзна, че е преценил погрешно. Знаеше, че в момента е мюре, скочи от клона и започна да пада към земята в същия миг, когато откъм обраслото с бурени хълмче се чуха два изстрела и куршумите откъртиха трески точно от мястото, където преди секунда беше приклекнал. Успя да се хване за част от секундата за по- ниския клон, докато падаше край него, замахна силно с крака и се приземи, спринтирайки още във въздуха. Когато погледна назад, видя Озмиян да изскача иззад бурените и да тича към него с пистолет в ръката, опитвайки се да го догони. Не само беше направил грешка, но и пропиля скъпоценната десетминутна преднина, която щеше да му позволи да избере откъде да влезе в Постройка 93. Явно Озмиян беше разгадал мислите му и го надцака.

Пендъргаст продължи да спринтира, насочвайки се към източната страна на Постройка 93, където сякаш имаше дупка в оградата от телена мрежа. Виждаше, че западното крило е изгоряло отчасти: черни следи от пушек се издигаха от мястото на пожара по почернели прозоречни рамки. По фасадата беше пропълзяла масивна пукнатина като в някакъв гигантски дом Ашър {38} 38 „Падението на дома Ашър“ – разказ от Едгар Алън По. – Б. пр. и по десетте етажа на постройката. Докато тичаше, съзнанието му работеше, прехвърляйки различните възможности и техните разклонения, удивен и унижен от факта, че беше подценил своя противник. Единственият положителен резултат от този сблъсък беше, че неговият противник бе изразходвал два патрона: сега Озмиян имаше петнайсет срещу неговите седемнайсет.

В ендшпила – ако изобщо стигне дотам – предимството от два патрона можеше да се окаже решаващо.

Оградата от телена мрежа израсна пред него и Пендъргаст профуча към отвора и се хвърли през него. Изправи се отново и се стрелна през гъстите храсталаци, изкатери се по купчина паднали тухли и след светкавично разузнаване скочи през отвора на един прозорец в сградата. Претърколи се и стана на крака, завивайки към най-плътните сенки. Светна за миг фенерчето, направи завой, след това още един, после друг. След третата извивка на коридора спря и приклекна. Имаше чиста огнева линия надолу по коридора, откъдето току-що беше дошъл.

Минута по-късно чу едва доловим шум от тичане, видя приближаващата светлина от фенерче иззад ъгъла. Щом излезе иззад него, Пендъргаст стреля. Разстоянието беше голямо и той пропусна, но действието постигна желания резултат: Озмиян се хвърли обратно зад ъгъла, за да намери укритие. Изстрелът беше прекратил преследването и му осигури минута-две.

Пендъргаст свали обувките си, захвърли ги настрана и се втурна надолу по коридора по чорапи, взе един остър завой и внезапно се озова в голямо помещение, осветено от лунната светлина.

Бързо стигна до средата му и се прилепи зад една напукана бетонна колона, откъдето имаше чиста огнева линия във всички посоки. Тук спря, вдишвайки киселия плесенясал въздух в помещението. Отдели малко време, за да разузнае наоколо. Ако Озмиян влезеше през същата арка, откъдето бе минал той, щеше да разполага със свободна огнева линия и този път нямаше да пропусне. Ала убиецът едва ли щеше да поеме този риск. Той вече не спринтираше след Пендъргаст, сега беше превключил на режим проследяване.