Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Шейсет секунди по-късно отвори очи. Нощта оставаше студена и тиха, лунната светлина – бистра като вода. Сега започна да прехвърля в главата си различни възможности, разиграваше траекториите на различни действия, определяйки кои от разклоненията да обмисля още и кои да отхвърли.

Стигна до извода, че има по-добра възможност от това да хукне направо към Постройка 93, и тя беше незабавно да премине в нападение. Щеше да удари Озмиян здраво в момента, когато излиза от Постройка 44. Движейки се бързо и тихо като котка по замръзналия терен, като същевременно внимаваше да не оставя следи, Пендъргаст заобиколи сградата и набързо разузна околността. Постройката беше двуетажна, издигната от тухли, разнебитена, но още здрава, със стръмен покрив. Прозорците й на двата етажа бяха запушени с обкован с ламарина шперплат, който ги затваряше толкова добре, че навън не проникваше никаква светлина. През тях не можеше да се излезе.

Когато зави зад ъгъла в задната част на сградата, съзря там врата. Внимателно докосна дръжката и откри, че е заключена. Плъзна пръст по стърчащите панти, после го подуши. Миришеше на прясно масло. Допълнителната проверка откри, че пантите са били наскоро почистени.

След като завърши разузнаването, Пендъргаст разбра, че Постройка 44 има само два изхода: в предната и задната й част. Покривът беше твърде стръмен и гол, за да позволи бягство оттам. Всичко заедно предлагаше съвършени условия за засада.

Може би твърде съвършени: усещаше се едва ли не като капан. След като поразмисли още малко, реши, че наистина е капан: Озмиян очакваше Пендъргаст да се скрие и да нападне в мига, когато той излезе.

Капан или не, дори да покрие един от изходите на случаен принцип, пак разполагаше с шанс 50 % да повали магната. Но предчувствайки стратегията на Озмиян, той можеше да подобри своите шансове.

Зае се да прегледа логиката на своите действия. Озмиян предварително е обработил задната врата, значи възнамерява да я използва за изход, докато той наблюдава предния вход при товарната рампа. След това заключение Пендъргаст реши, че трябва да следи задната врата.

Колкото и да беше сложна тази логика обаче, може би все пак беше твърде проста. Ако Озмиян беше наистина умен човек, щеше да очаква Пендъргаст да открие задната врата, да забележи прясно смазаните панти и затова да започне да наблюдава входа.

Затова Озмиян ще излезе през входната врата . Беше ясен случай на двойна обратна психология {37} 37 Обратната психология е част от феномен в психологията, наречен „реактивно съпротивление“. Човек пази свободата си и внимава да не му се налагаме. Например дете не иска да яде нещо, но ако му кажем, че всъщност го прави, защото не може, то е готово да ни докаже, че не сме прави, и го изяжда. – Б. пр. . Тази смазана задна врата, толкова грижливо подготвена, беше зелен хайвер, капан, заложен, за да накара Пендъргаст да избере тази точка за засада.

От преднината на Пендъргаст бяха останали четири минути.

Той отново се промъкна край фасадата на сградата, сигурен, че това е мястото, откъдето Озмиян ще излезе. Докато оглеждаше замръзналата околност, откри чудесно място за укритие: изсъхнал дъб, все още обвит в сянката, която хвърляше Постройка 93, огряна от лунната светлина. Той се втурна към него, скочи, за да се хване за един нисък клон, набра се със засилка, изкатери си по-високо и приклекна, скрит зад дънера. Извади своя „Лес Беър“, чиято хладна тежест му вдъхваше увереност. Притисна се към стъблото и се прицели в товарната рампа отпред.

Още трийсет секунди.

Ала в този момент, докато секундите отлитаха, Пендъргаст отново изпита съмнения. Дали не усложняваше излишно ситуацията, приписвайки твърде много ум на Озмиян? В края на краищата, може би противникът му имаше съвсем прост план да излезе през задната врата. Ако го направи, Пендъргаст не само щеше да пропусне своя шанс, но и да се окаже крайно уязвим в своята позиция на дървото. Особено ако Озмиян планираше да заобиколи изотзад и да стреля по него от буренясалото хълмче.

Десет секунди.

За зло или за добро, беше направил своя избор. Със стоманата на мушката и мерника, насочени към металната навиваща се врата, и притиснато в дънера рамо Пендъргаст зачака, успокоявайки дишането си.

Винсънт Д’Агоста, вързан и със запушена уста, гледаше как Озмиян спокойно седи на стола срещу него. Човекът, който преди идването на Пендъргаст беше толкова нервен и тревожен, сега беше напълно спокоен, със затворени очи, ръце на коленете и гръб, изправен на стария дървен стол. Изглежда медитираше.