Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Значи решихте, че собствената ви дъщеря ще се превърне във ваш пръв трофей? Това е истинска чест за нея. Затова сте се върнали и сте й отрязали главата.

Озмиян пак кимна.

— Разбирате ме удивително добре.

— Вашият избор е нямал нищо общо с евентуалната корумпираност на жертвите ви. Затова Адейеми не се вписваше в профила. Привлекателността й за вас, както и при другите, се крие в това, че е заобиколена – според общото мнение – от непробиваема охрана. Била е труден за спечелване трофей.

— Искате ли да чуете истинската ирония? Възнамерявах тя да е моят последен трофей. Но след това вие и Лонгстрийт насила влязохте в моя кабинет. И си помислихте, че добре сте ме разиграли. Ха–ха! Беше ми ужасно забавно да ви разказвам за Хайтауър. Щеше ми се да можех да видя лицето на добрия, стар Хайтауър, когато сте го посетили. Надявам се, че добре сте го поизпотили! През цялото време, докато ме обсипвахте с въпроси, мислех само за едно: колко добре ще изглеждат тези ваши бледи ръце на моята стена с трофеи.

Смехът му отекна из занемареното помещение.

Откъм Д’Агоста се чу приглушено яростно ръмжене като от ранен африкански бивол. Озмиян не му обърна внимание. – След това посещение привлякохте вниманието ми. И онова, което научих, затвърди моето решение, че вие , а не Адейеми, трябва да бъдете моят последен трофей. Също така осъзнах кой е най-добрият начин да ви примамя. – Той кимна към трупа на Лонгстрийт. – В кабинета си усетих, че вие двамата сте свързани по някакъв начин. Не беше трудно да науча и за вашия добър приятел Д’Агоста.

Той протегна ръка, хвана един кичур от косата на Лонгстрийт и безцелно завъртя отрязаната глава.

— Знаех, че с тях двамата в ръцете ми няма да имате друг избор, освен да дойдете тук и да играете моята игра.

Пендъргаст не отговори.

Озмиян се наведе на стола си.

— Сигурно знаете каква е играта, нали?

— Прекалено очевидно е.

— Чудесно! – Той направи пауза. – Ще бъдем поставени при напълно справедливи и равни условия. – Вдигна пистолета си. – И двамата ще разполагаме с едно и също оръжие – стария и уважаван „Колт“, модел 1911 г., плюс един резервен пълнител. Може да смятате, че имате малко предимство с тунингования „Лес Беър“, но моето оръжие не е по-лошо. И двамата ще разполагаме с нож, часовник, фенерче и собствените си умове. Ловното ни поле ще бъде съседната Постройка № 93. Нали я видяхте на идване?

— Да.

— Не си осигурявам предимство. Това ще бъде спортно преследване, в което ще бъдем едновременно ловци и улов. Няма лисица, няма копои. Само двама ловци с опит, които преследват своята най-голяма плячка, защото се преследват един друг. Победителят ще бъде онзи, който прибере трофея от загубилия! – Сега махна с детонатора в посока на Д’Агоста. – Лейтенантът е моята застрахователна полица, че ще се подчинявате на ловните правила. Тази жилетка на самоубиец е свързана с таймер, нагласен на два часа. Ако ме убиете, може просто да вземете таймера от джоба ми и да го изключите. Но ако се опитате да мамите, като избягате или подадете сигнал до властите, единственото, което трябва да направя, е да натисна бутона на дистанционното и – бууум Д’Агоста. Детонаторът гарантира и че ловът ще завърши в рамките на два часа: никакво мотаене и криене, за да мине времето. Ще ви върна пистолета и резервния пълнител, ще сваля белезниците и ще ви снабдя с черни камуфлажни дрехи. Ще ви дам и преднина. Насочете се към Постройка 93. След десет минути ще ви последвам и преследването ще започне.

— Защо? – попита Пендъргаст.

— Защо? – засмя се Озмиян. – Не ви ли обясних вече? Направих всичко, стъпил съм на върха и единствената гледка пред мен е надолу. Това ще бъде най-прекрасната тръпка в моя живот – най-великата и последна тръпка. Ако се наложи да умра, поне ще си тръгна с гръм и трясък. Това не е игра на думи, защото ще знам, че е трябвало да дойде най-добрият, за да ме убие. А ако оцелея, ще имам спомен, който грижливо да пазя… независимо какво крие бъдещето.

— Не питах за това, а защо Постройка №93?

За миг Озмиян изглеждаше объркан.

— Сигурно се майтапите, нали? Съвършена е за лов като нашия.

Площта й е повече от дванайсет хиляди квадратни метра, огромна криволичеща развалина, десет етажа, разделени на многобройни крила, коридори, дълги километри, и повече от две хиляди помещения! Представете си възможностите за капани, засади и прикрития! Освен това сме далеч, много далеч от всякакви любопитковци, които, като чуят изстрел, веднага се обаждат в полицията.