Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Пендъргаст само бегло познаваше „Кингс Парк“ – огромен, разпадащ се психиатричен болничен комплекс на Лонг Айлънд недалеч от града. Проверка в интернет го запозна с подробностите: бил изоставен още преди десетилетия, оставяйки множество сгради да се рушат на просторния парцел, скрити зад ограда от телена мрежа. Болницата беше прословута с електрошоковото лечение, което толкова щедро е прилагала върху безнадеждни случаи преди появата на резултатни психиатрични лекарства. Болничният комплекс се намираше в окръг Съсекс между Ойстър Бей и Стони Брук.

Разпечата картата на психиатричния комплекс и я прибра сгъната в джоба на сакото си. От едно чекмедже извади резервен пълнител с патрони .45–калибър, провери дали е зареден, и го пъхна в другия джоб. След това извади своя „Лес Беър“, провери дали е зареден, вкара патрон в патронника и извади пълнителя, за да зареди още един патрон, после прибра оръжието в джоба си.

Докато обличаше палтото си от викуня в предния коридор, Проктър се приближи тихо като котка:

— Мога ли да ви помогна, сър?

Пендъргаст го погледна. Вероятно госпожа Траск му беше казала за писмото. На лицето му имаше изписано известно нетърпение, което беше едновременно необичайно и смущаващо. Разбира се, Проктър винаги знаеше или се досещаше за много повече, отколкото показваше.

— Не, Проктър, благодаря.

— Не се ли нуждаете от шофьор?

— Тази вечер жадувам да се повозя сам. – Пендъргаст протегна ръка за ключовете от колата.

За миг Проктър остана неподвижен и с безизразно лице. Пендъргаст осъзнаваше, че той знае много добре, че го лъже, но нямаше време да измисли по-сполучливо обяснение.

Проктър бръкна в джоба си и безмълвно му подаде ключовете от ролс-ройса.

— Благодаря. – С кратко кимване агентът се промъкна край него и тръгна към гаража, като пътьом си закопчаваше палтото.

Само единайсет минути по-късно зави от Шосе 25А по Олд Док Роуд, който минаваше през централния кампус на психиатричния център „Кингс Парк“. Вече беше почти девет и се спусна студена нощ.

Пендъргаст насочи голямата кола надолу по пустата улица, минавайки между шпалир от черни силуети на изоставени сгради със заковани прозорци.

Намали, направи обратен завой и качи ролса на тротоара, изгаси фаровете и го подкара по замръзналата земя към групичка дървета, зад които нямаше да се вижда от пътя. След като спря, погледна картата. От другата страна имаше струпани няколко сгради, които на картата бяха отбелязани като Група 4 или Квадрата, където някога са били подслонени възрастните луди. Вдясно от него, на около двеста метра зад оградата от телена мрежа, която ограждаше комплекса, се издигаше голяма десететажна сграда, която на картата беше обозначена като Постройка 93. Нейните фронтони и кули се издигаха на фона на нощното небе. Могъщата фасада беше окъпана в призрачна лунна светлина и надупчена с празни, черни мастилени петна на мястото на липсващите прозорци, вторачени към замръзналия парцел подобно на някакво многооко чудовище. Докато Пендъргаст обмисляше видяното, долови шушнене и потрепери от спомените, които мястото е запазило за пациентите, затворени вътре: издаващи нечленоразделни звуци, плачещи, прекрачили отвъд отчаянието, подложени на опити с експериментални лекарства, на лоботомия, лечение с електрошокове и може би дори по-лоши неща. Над фронтоните беше започнала да се издига пълна луна, забулена от носещи се бързо облаци.

Пендъргаст знаеше от картата, че скрита в огромната сянка на постройката, лежи по-малка двуетажна сграда, известна като Постройка 44. Там щеше да намери Ловеца на глави.

Излезе от колата и тихо затвори вратата. После се увери, че улицата е празна, преди да се доближи до оградата. В ръката му с ръкавица се появи ножица за тел и бяха нужни не повече от две минути, за да изреже нещо като капак в евтината телена мрежа. Пролуката беше достатъчно голяма, за да може да се промъкне, без да скъса палтото, което много обичаше. После закрачи тихо по твърдата земя, а дъхът му ясно се виждаше на лунната светлина. Мина покрай Постройка 29 – електроцентрала, построена в началото на 60-те години, сега ръждясала и изоставена като всичко останало. След нея тръгна по изоставена железопътна линия, която свършваше пред товарната рампа на Постройка 44.

Проучването на Пендъргаст установи, че Постройка 44 някога е била склад на хранителни стоки за психиатричния център. Малката сграда беше запечатана, прозорците заковани с шперплат, а вратите заключени с вериги. През луфтовете на дъските не се виждаше никаква светлина.